Том Фокс
Седмата заповед (61)

61

В библиотеката на църквата „Свети Павел от Кръста“

Лорънс се промени за секунда. От кротък и смирен чистач се превърна в силен и властен човек въпреки преклонната си възраст. Той задиша учестено и присви очи. Жилите на зачервения му врат се изпънаха. Вдигна отвертката на нивото на гърдите си и изпълнен с ярост, нападна.

— Писна ми да слушам глупостите на тази кучка. — Думите на Лорънс бяха като отрова. Той мина покрай стола на отец Алберто и се нахвърли върху Анджелина.

Атаката беше бърза, но жената не отлепваше подозрителния си поглед от чистача от момента, в който беше влязъл в библиотеката. Тя не предполагаше, че ще се случи това, но все пак очакваше нещо. Той насочи металния връх към нея, но Анджелина имаше достатъчно време да се наклони наляво и да избегне намушкване в долната част на врата. Отвертката се удари в стола и го събори, а тя успя да се измъкне настрани.

Лорънс залитна напред от инерцията на удара, но успя да се задържи на крака и отново замахна към жената. Гневът му се изразяваше в животински звуци, които издаваше. В ъгълчетата на устата му се беше появила пяна.

Лорънс отново нападна Анджелина, като този път се целеше в лицето й. Отвертката прониза многократно въздуха.

Жената се отдръпна назад и се удари в една от металните етажерки, която се разтресе и няколко книги паднаха от нея. Не можеше да се отдръпне повече назад и се запита дали това разстояние е достатъчно. Краят на отвертката премина на сантиметри от очите й — толкова близо, че тя премига и в следващия момент не виждаше нищо.

За момент Анджелина ослепя.

* * *

Бен не можеше да разбере какво беше променило добрия чистач, когото беше опознал през изминалите няколко месеца. Лорънс беше обезумял и беше нападнал Анджелина. Едно нещо беше сигурно: Божите служители не правеха така. Макар да не беше сигурен каква точно му беше Анджелина Кала в този момент — колежка, приятелка или, предвид антипатията й към вярата му, враг — тя беше в опасност и той трябваше да стори нещо.

Бен скочи от стола си и се насочи към Лорънс. Старецът кипеше от енергия. Опита се да прониже Анджелина в лицето, но пропусна. Въпреки това тя се удари в етажерката и като че ли се замая. Не изглеждаше способна да се предпази, а Лорънс се приготвяше да я намушка в стомаха.

Бен се стовари отгоре му с цялата си тежест.

* * *

Погледът на Анджелина се проясни и размазаната фигура на Лорънс стана по-ясна. Знаеше, че трябва да се размърда. Погледна надолу. Беше прекалено късно. Оръжието на Лорънс беше насочено право към стомаха й. Ръката му беше на по-малко от метър от нея. Анджелина направи всичко възможно да се дръпне настрани, но знаеше, че няма да успее навреме. По цялото й тяло изби ледена пот.

Внезапно Лорънс залитна на една страна. Ръката му беше протегната, но се оказа далеч от нея. Бен беше стоварил цялата си тежест върху него и двамата се блъснаха в една от металните етажерки вдясно от Анджелина.

Жената се изправи и си пое дълбоко въздух. Бен и Лорънс вече бяха станали на крака. Архиварят се отдръпна настрани, за да се предпази от ново нападение на чистача. Гневът на Лорънс се прехвърли за момент върху новия му противник. В очите му проблесна жажда за кръв. Отново нападна.

Анджелина осъзна, че бързо трябва да сложат край на това или старецът щеше да убие и двама им.

* * *

Лорънс се готвеше за следващата си атака. Чистачът масажираше рамото си, където Бен се беше стоварил. Архиварят се намираше в края на малката стая — неизгодна позиция, от която Лорънс като че ли смяташе да се възползва.

— Шибан набожен идиот — изръмжа старецът, отровните думи бликаха от дъното на гневната му душа. — Писна ми от всички вас.

Стрелна се напред. Вдигна високо ръка и се опита да нанесе смъртоносен удар.

Единственото, което оставаше на Бен, беше да залегне. В последната секунда падна на колене и се претърколи напред.

Удари лявото коляно на чистача, докато онзи се опитваше да го намушка, и това го извади от равновесие. Лорънс се разлюля и инстинктивно вдигна ръце, за да не падне, но не можеше да контролира движенията си. Залитна наляво, завъртя се, а отвертката описа хаотична траектория.

Траектория, която завърши в гърдите на отец Алберто. Върхът проби вълнената роба на свещеника и потъна с всичките си осем сантиметра в плътта му, като по пътя си се сблъска с ребрата му и рикошира.

За момент светът спря да се върти. Всичко застина. Лорънс се ококори.

От изненада.

Той нямаше намерение да убива отец Алберто, и кръвта, която бликна върху ръцете му, които все още стискаха отвертката, го ужаси с живителната си топлина.

Анджелина и Бен също бяха като вцепенени зад него. Томас изрева от ужас в другия край на стаята.

Миг по-късно Лорънс се опомни. Шокът от намушкването на свещеника го беше замаял за миг, но не трябваше да се отклонява от целта си. Гневът и яростта му се завърнаха.

С едно силно издърпване извади отвертката от гърдите на отец Алберто и се обърна към Анджелина и Бен. Кръвта все още се стичаше по ръката му.

— Време е да приключа с вас двамата.