Том Фокс
Седмата заповед (20)

20

Някъде в Централен Рим

Часът беше 17:16, когато първият минувач забеляза промяната. Реката, която течеше червена от ранни зори, беше запазила мистериозния си цвят през целия ден, но със залязването на слънцето едно малко момиче, хванало дядо си за ръка, посочи към водите й и изрече невинно:

— Виж, дядо, дъното се вижда!

Реакцията й беше привлякла вниманието на други минувачи, макар че числеността на хората край реката беше намаляла значително, след като се разпространи новината за двете атаки. Онези, които бяха наблизо обаче, също забелязаха, че водата, която се блъска в бреговете, е прозрачна — макар на дълбокото да не беше такава от доста дълго време — и червеният цвят постепенно се разсея пред очите им, докато кръвта не стана ръжда, а ръждата премина в тъмнокафяво, което от своя страна прие нормалния белезникавокафяв цвят на Тибър.

Мнозина от минувачите държаха вестници в ръце, а онези, които нямаха такива, разполагаха с мобилни телефони, на които четяха една и съща история. Преди месеци, по време на рутинни разкопки на археологически обект, била намерена глинена плочка, на която — на някакъв древен език — били предсказани поредица от странни събития. На повечето коментатори, подобно на повечето наблюдатели, не им пукаше каква култура беше създала този артефакт, на какъв език беше написаното на него или пък каква беше причината за археологическите дейности. Те бяха заинтригувани от факта, че един от редовете на плочката гласеше: „Реката ще потече кървава“, и през целия ден правеха снимки именно на този феномен.

* * *

Църква „Свети Павел от Кръста“

Седалище на Харизматичните католици

В една задна стая на сградата, в която се намираха църквата и офисите, Томас и двама други се бяха събрали за може би най-важната работа в живота си. Помещението се използваше за неделно училище — там най-младите от техните членове учеха как да живеят според вярата на харизматиците — а сега се използваше, за да се събуди вярата в много други. В хиляди. Може би дори милиони.

Когато Господ говореше, той говореше на целия свят.

— Готова ли е камерата? — Томас беше нетърпелив. Струваше му се, че двамата му помощници се бавеха прекалено много, за да поставят триножника и цифровото устройство. Те бяха по-млади дори от него, току-що загърбили тийнейджърските си години. Подобни неща трябваше да са им в кръвта.

— Още секунда. Искам да се уверя, че резолюцията е настроена правилно. Това е HD камера. Подари ми я леля ми за Великден. Но не искаме резолюцията да е много голяма, защото ще ни отнеме цяла вечност да качим клипа. Смятам, че 720р ще е добре.

Томас не беше в настроение да се занимава с подобни неща, но имаше доверие на момчетата, те знаеха какво правят.

Точно както вярваше, че Господ ще му помогне със задачата, която отец Алберто му възложи.

Днес Томас щеше да бъде говорителят.

— Така — каза операторът му най-накрая. — Всичко е настроено както трябва. Готов ли си?

Въпреки нетърпението си Томас изпита съмнение в себе си. Приглади косата си с длани — по-скоро церемониално действие, отколкото необходимо, като се имаше предвид късата му подстрижка — и придърпа ризата си, за да я изпъне. По-представителен от това нямаше да стане. Но беше изплашен, целият се тресеше.

Помни, дете, чу отново думите на обичния свещеник, изречени само преди няколко часа, когато отец Алберто му възложи задачата, трябва да бъдеш спокоен. Словата не са твои, а на Господ. Самият той ще извърши чудесата си.

Томас затвори очи и си пое дълбоко въздух. Думите на свещеника го успокоиха и тревогата му като че ли се оттегли.

— Добре — каза той и погледна към камерата, — да го направим.

Миг по-късно една червена светлинка подсказа, че устройството записва.

— Обични братя и сестри — изрецитира тържествено Томас, — настъпи време на чудеса.

Думите му звучаха величествено, сякаш вярваше, че целият свят ще им се възхити. Когато настъпи тишина, младият оператор направи жест с ръка, който гласеше: продължавай да говориш, и Томас продължи.

— Светият Дух никога не е спирал да говори на човешкия род през вековете — претегляше внимателно всяка своя дума, — както не е спрял да го прави и днес. Намирали сме пророчества в божествената слава на молитвите. Слушали сме истории за знаци и чудеса.

Томас отново се развълнува.

— Днес светът видя знак за прославата на Бог. Древната река стана кървава като Нил, за да познаем Божията мощ. — Той си пое дълбоко въздух. — Знаехме, че това ще се случи. Бяхме подготвени.

Томас се наведе към камерата.

— А вие, братя и сестри… вие бяхте ли готови? Чухте ли гласа на Бог, който ни съобщава, че пристига?

Младият мъж се отпусна на стола си, лицето му беше сериозно.

— Защото чудесата на Господ едва сега започват.