Том Фокс
Седмата заповед (42)

42

Остров Пантелерия

100 км югозападно от Сицилия

305 морски мили от Южен Рим

На склона на калдерата Чинкуе Денти, която беше една от двете високи забележителности на остров Пантелерия, върху бетонните основи, излети преди повече от четиридесет години, се намираше малка изследователска единица. Тя оперираше предимно без хора в тези модерни времена. Последното вулканично изригване беше през далечната 1891 година. Въпреки това изследователската единица беше една от най-важните от мрежата геологически станции, които постоянно следяха Средиземноморския басейн.

Единицата представляваше метален правоъгълник, наполовина на дължината на ремарке на камион, но със сходни други размери. Тя беше монтирана на бетонената основа, върху която беше стъпила на четири стоманени крака, които я издигаха на двадесет сантиметра от земята, и от средата й тръгваха безброй кабели, които изминаваха цялото разстояние до мониторинговото оборудване, разположено на 83-те квадратни километра, върху които се простираше Пантелерия. От най-високия връх, наречен Монтана Гранде и достигащ 836 метра, чак до древния Кастело, който беше сърцето на малкия град на острова, от малкото летище до горещите извори, разпръснати навсякъде, всяко кътче от Пантелерия се следеше. Всяка измервателна секция изпращаше информацията до изследователската единица, където компютрите я приемаха, обработваха, запазваха и след това използваха.

Вътрешността на единицата беше съставена предимно от компютърни ракове и харддискове за съхранение на информацията, но едно малко място беше запазено за въртящ се стол и редица монитори за проследяване на показателите в реално време, предназначени за моментите, в които учените идваха лично да проверят състоянието на системата. Подът представляваше метална решетка. Климатичната инсталация работеше двадесет и четири часа на ден, за да предотврати стопяването на ценното оборудване от жежкия сицилиански климат.

Днес, разбира се, единицата беше празна. Научните екипи идваха веднъж месечно и почти никога нямаше нужда да променят този си график. Пантелерия беше спокоен остров. Жителите му водеха спокоен живот. Те бяха благодарни за горещите извори, но в общи линии не им пукаше за геологическото минало, което беше важна част от историята.

Нямаше никого в единицата и пред редицата от монитори, когато някой се свърза с централното оборудване за наблюдение.

Отвън никой не забеляза нищо.