Том Фокс
Седмата заповед (64)

64

Под земята

Третата напаст беше дошла и си беше отишла. Точно както трябваше да стори. Всички пироефекти сработиха както трябва, и химическата смес беше точно онова, което трябваше да бъде. Дразнеше, но не беше отровна. Все пак това беше напаст, а не сифилис.

Това не са пироефекти, тъпако. Бартоломео се ухили, когато си спомни думите на Янис. Неведнъж партньорът му го критикуваше относно правилните термини в системата, която му помагаше да инсталират. Тук няма огън. Само „ефекти“. Огънят беше четвъртата напаст, а не третата.

Скоро и неговият ред щеше да дойде. За момента вниманието на Бартоломео беше насочено другаде.

— Онова чудо се намира от другата страна на тази стена, така ли? — попита той. Дългата бетонена плоча беше издълбана и под нея се виждаше метал. Трудно му беше да повярва, че всичко, за което се бяха борили, е точно от другата страна.

— Да, но ни отне много време да стигнем дотук — отговори един от работниците. Цял екип работеше вече месеци наред.

Бартоломео кимна. Получаването на нещо стойностно изисква много работа.

— Експлозивите, които докарахме, ще бъдат ли достатъчни?

— Предполагам — отговори работникът, но като видя изписаното недоволство на лицето на Бартоломео, допълни: — Да, ще свършат работа. Проникнахме доста. Взривът ще трябва да се справи само с няколко сантиметра. — След което каза колебливо: — Нали знаеш, че ще вдигне голяма шумотевица?

Бартоломео се усмихна. Другият мъж — не.

— Експлозията ще е толкова силна, че ще стигне чак до улицата. Всички наоколо ще я чуят.

— Няма да има никого наоколо — изрече напълно уверен Бартоломео.

— Винаги има — настоя работникът. — Хора на улицата и охрана от другата страна.

— Утре няма да е така.

— Как може да си сигурен?

— Защото погледите на всички ще са насочени другаде.

Работникът продължаваше да не разбира.

— Къде?

Бартоломео се разсмя.

— В небесата, разбира се, ти какво си мислеше?