Том Фокс
Седмата заповед (23)

23

Някъде в Рим

Докато нощта падаше над Вечния град, а реката възвръщаше нормалния си цвят, гражданите на Рим напускаха бреговете на Тибър, който ги беше привличал през целия ден. Напрежението в публичното съзнание растеше. Новините за двете престрелки бяха оповестени, а по всяка новинарска емисия бяха пуснати клипове, изпратени от зрители. Няколко часа по-късно водата върна естествения си цвят, но това не успокои града. Части от Рим бяха затворени, за да се разследват стрелбите и случващото се с Тибър, и едва сега биваха отваряни отново. Стрелците се издирваха, но не бяха открити. Страхът ескалираше ли, ескалираше.

Човечеството винаги предпочиташе да се скрие в миша дупка при подобни ситуации, а в свят, в който те не бяха нещо непознато, много римски врати се заключиха за първи път от месеци насам.

Зад заключените врати и дръпнатите завеси жителите на Рим седнаха зад мобилните си телефони, лаптопите, домашните компютри и компютрите в интернет кафенетата, за да претърсят Мрежата за информация относно събитията от деня, която тя можеше да им разкрие. Хората бяха шокирани, изключително изплашени и искаха отговори.

Инстаграм беше също толкова червен, колкото Тибър — десетки хиляди снимки бяха споделени, за да се покаже изумлението от трансформацията на реката. Фейсбук позволяваше да се изразяват всякакви емоции, той беше място, на което тълпите от хора можеха да предлагат теории, идеи и коментари.

Сред всичко това бяха публикувани видеоклипове от стотици хора, които имаха нещо за казване за деня, обсебил съзнанието на всички.

Едно видео обаче се открояваше от останалите.

Един млад мъж, вероятно на не повече от двадесет и пет години, беше седнал пред камерата в малка и незабележителна стая. Той беше с къса коса и обикновена риза, разтворена на гърдите. Някои биха казали, че този човек изглежда като обладан, други биха го определили като луд, а трети — като вдъхновен. Но младият мъж говореше с плам и жар на онези, които искаха да го чуят. Видеото беше качено в YouTube, в нов канал на религиозна група, за която повечето не бяха чували — това беше първата й видеопроява.

— Обични братя и сестри — започна той, — настъпи време на чудеса. — Религиозното му красноречие беше очарователно, изпълнено с откровения и божествен плам. — Днес светът видя знак за прославата на Бог. Древната река стана кървава като Нил.

Следващите му думи бяха онези, които предизвикаха публичния интерес.

— Знаехме, че това ще се случи.

Първоначалната реакция към краткия клип бяха няколко „харесвания“. След това той беше споделян, разпространяван и публикуван наново. Разпространи се като вирус в града, страната и целия свят. „Харесванията“ станаха хиляди, а след това — десетки хиляди.

— Защото чудесата на Господ — продължи говорителят с вещаещ прокоба глас — едва сега започват.

След това взе лист хартия и започна да чете от него.

* * *

Сърцето на стария фараон беше жестоко,

но това на новия е по-жестоко.

Ще положа отново длан върху него и всички негови хора

и знаците и чудесата ми ще се умножат.

Ще протегна ръце към тях,

за да разберат присъдата ми,

а онзи, който направи откритието —

неговата ужасна смърт ще настъпи бързо.

Това ще се случи на седемнадесетата година на

второто хилядолетие след идването на слънцето,

когато великата звезда ще е в своя пик над Вечния град.

Първият знак ще е реката, която ще потече кървава…

Вторият знак ще е свързан с промяната, светлите места

ще станат тъмни в град, изпълнен със светлина.

След това ще дойде мъглата, която ще замъгли

съзнанията на децата на падналите хора.

На четвърто място ще е огнен кръст, който ще погълне

светините в центъра на Светия престол.

И тогава ще настъпи моментът, в часа на първата

светлина на третия ден от началото на тези събития,

когато над мястото, на което почива Скалата,

зората ще бъде възпряна,

а слънцето ще бъде изличено от небето.

И тогава земята ще се разтресе,

и първородният син ще умре на място,

и целият свят ще познае мощта на Бог.