Том Фокс
Седмата заповед (68)

68

Апартаментът на Томас

Анджелина не можеше да разбере какво имаше предвид Бен, като нарече текста на фалшивата плочка „карта“.

— Не разбирате ли? — настоя архиварят, докато гледаха написаното на страницата. — Плочката не ни казва само какво ще се случи, но и къде.

— Реката — каза Анджелина и започна да осъзнава какво има предвид Бен. — Очевидно беше, че става въпрос за Тибър. — Това беше връзка между събитие и място, но не особено съществена връзка. — Реката прекосява целия град. Мястото не е едно, а стотици.

— А мракът и мъглата — добави Томас — паднаха навсякъде. В цял Рим.

— Да, но не и сега — отвърна Бен и се наведе над реда, от който започваше пророчеството за четвъртата напаст.

Анджелина погледна отново към думите, които сочеше: На четвърто място ще е огнен кръст, който ще погълне светините в центъра на Светия престол.

— Нямам представа какво означава „огнен кръст“ — продължи архиварят, — не мога да си представя, че ще е просто възпламенено разпятие — подобно нещо може и да е оскърбително, но въобще не е напаст. — Говореше сериозно и непреклонно. — Но втората част ми звучи като място.

Най-накрая Анджелина разбра какво имаше предвид Бен.

— Това е точно определено място в Рим — каза тя. — Можем да го намерим!

На лицето на архиваря се появи топла усмивка.

— Точно така. След като знаем какво да очакваме, можем да разберем къде ще се появи този „огнен кръст“ — каквото и да представлява. — Бен млъкна, за да придаде повече тежест на следващите си думи: — И кога ще се появи.

— Кога? — учуди се Томас. Лицето му беше истинско олицетворение на объркването, откакто архиварят подхвана тази тема.

Анджелина беше с крачка пред него.

— За да получим отговор, трябва да погледнем каква е следващата напаст. Тази, която идва след огъня. — Жената посочи с пръст листа два реда под мястото, на което се намираше този на Бен. Зачете на глас, най-вече на Томас: — И тогава ще настъпи моментът, в часа на първата светлина на третия ден от началото на тези събития, когато над мястото, на което почива Скалата, зората ще бъде възпряна, а слънцето ще бъде изличено от небето…

Младият мъж като че ли се въодушеви при тези думи, той все още не вярваше, че са измама. За Анджелина те бяха откровение, но по коренно различна причина от религиозната.

— На третия ден от началото на тези събития — повтори тя. — „Тези събития“ трябва да са напастите, които се описват в текста, а „в часа на първата светлина“ е ясно.

— Всичко започна вчера — отвърна Томас, който също беше започнал да разбира. — Вчера сутринта.

— Което означава, че утре е третият ден — добави Анджелина и погледна Бен. — Петата напаст е предвидена за утре призори.

— Значи, четвъртата трябва да се случи между настоящия момент и тогава — отвърна той.

— Но кога? — попита Томас. — При четвъртата напаст няма „в часа на първата светлина“ или някакъв друг индикатор за време.

— Но се говори за огън — отвърна Бен. — Кажи ми, Томас, по кое време на деня е най-лесно да се забележи огънят?

Младият мъж нямаше нужда да отговаря. Нямаше подобно време на деня. На тримата им беше пределно ясно, че огънят се забелязва най-лесно през нощта.

* * *

Прозренията на Бен относно текста запалиха ентусиазма на всекиго от тях. Нощта наближаваше бързо, а с нея — и следващата напаст. Трябваше да разберат точно къде да отидат, за да го наблюдават.

И да спрем онзи, който прави всичко това, помисли си Анджелина. Или поне да разберем кой или кои са.

— Каквото и да означава „огнен кръст“ — започна Томас, — текстът казва, че ще погълне светините в центъра на Светия престол. — Младият мъж погледна събеседниците си, които седяха на дивана срещу него. Те свиха рамене. — Не ми изглежда като ядрена физика.

— „Свети Петър“ — каза Бен, като по този начин потвърди предположенията на всички за тази неособено трудна загадка. — Най-известната католическа църква е „Свети Петър“, тя е центърът и тъй като всички тези пророчества се отнасят за Рим, не мога да си представя, че става въпрос за друга.

— Точно — съгласи се Томас. — „Светият престол“ разполага със свята базилика в центъра си.

Двамата мъже бяха напълно убедени в своята правота, но Анджелина поклати глава.

— Грешите — отвърна сериозно тя. — Не „Свети Петър“ е целта.

— Какво говориш? — попита Томас. — Символизмът е повече от ясен.

Жената намери необходимото търпение, за да отпие нова глътка от чая си, и забеляза, че домакинът им беше оставил пликчето в чашата. Първо помисли, преди да отговориш.

— Наистина ли вие двамата сте толкова набожни католици? — попита Анджелина и остави чашата си. — Харизматици или каквито и да било там? Не разбирате ли, че „Свети Петър“ не е точно центърът на Рим?

Бен и Томас се опулиха насреща й.

— Всички смятат, че е — продължи тя, — защото се е превърнала в много важно място през изминалите петстотин години и благодарение на разположението си като централно място във Ватикана.

Архиварят се намръщи, защото усещаше накъде клони жената, но изражението на младия мъж остана празно.

— Папата — продължи Анджелина — е главата на Католическата църква по целия свят. Но на първо място той е епископ на Рим. А римската катедрала не е „Свети Петър“.

— „Сан Джовани“ е — внезапно каза Бен.

— Точно така — потвърди Анджелина и кимна.

— Извинете ме — прекъсна ги Томас. — През целия си живот съм живял тук, но за първи път чувам за такава църква.

— „Сан Джовани ин Латерано“ — отговори жената. — Технически погледнато, е папска архибазилика и седалище на папата. Намира се на върха на старо римско укрепление, което датира от втори век от н.е. И е просто… невероятна.

— В такъв случай — стана от дивана Бен, взе листа от масата и го подаде на Томас — точно там трябва да отидем.