Том Фокс
Седмата заповед (48)

48

Хотел „Маджестик“

Когато времето й за ползване на компютъра свърши, Анджелина се върна в хотелската стая. Левият й крак пулсираше под превръзката, която Бен й беше направил, но поне болкоуспокоителните бяха започнали да действат. Тя се опита да не куца, докато прекосяваше фоайето към асансьора. Зад нея гостите се бяха събрали на групички и обсъждаха събитията от деня. Напрежението, помисли си Анджелина, може да се усети във въздуха. Бог й беше свидетел, усещаше се.

Жената завъртя месинговия ключ в ключалката и с отварянето на тежката врата веднага чу звука от пуснат душ. Водата спря и се разнесе добре познатото издърпване на хавлия от закачалката. Анджелина затвори вратата след себе си и забеляза, че онази на банята все още беше открехната и от пролуката излизаше пара на талази.

— Разполагам със снимката на плочката — съобщи тя, защото реши, че ще е най-добре да уведоми Бен за присъствието си, в случай че мъжът си помислеше, че е сам, и направеше нещо, което да я постави в неудобно положение. — Изтеглих я от имейла. Резолюцията е добра. Направих две копия.

— Чудесно — отвърна архиварят от своя облак пара. Анджелина чуваше как се бърше с хавлията. — Успя ли да преведеш текста? — попита той.

— Отчасти. Знаеш как стоят нещата. — Бен Вердикс беше един от малкото в света, които наистина знаеха. — Не е лесно да се свържат повечето символи и много от думите ги няма в онлайн базата. Въпреки това успях да преведа голяма част. А най-шантавото е, че вече има пуснат превод.

— Превод? — учуди се Бен.

— Кардинал Форте ни каза, че плочката вече е публично достояние — отвърна Анджелина. — Очевидно и преводът. Не знам кой е успял да го направи, но разполагам с копие, което сравних с бележките си. Съвпада с онова, което съумях да преведа. Не напълно, но се сещаш какво имам предвид.

Бен продължаваше да се бърше с хавлията.

— Нещо друго?

— Интернет е пощурял, разбира се — отвърна Анджелина, седна на малкото бюро и остави принтираните копия и бележника на него. — Всякакви откачалки се опитват да свържат случващото се с пророци и откровения. Господи, денят още не е свършил.

Бен не каза нищо. Миг по-късно излезе от банята с увита кърпа около кръста. Косата му беше все още мокра и блестеше. Анджелина не можеше да отлепи поглед от него, направо беше зяпнала.

Погледна го в очите изпепеляващо.

— Хм, съжалявам — каза Бен, чувстваше се неудобно. — Аз, хм, забравих да взема халата, преди да вляза в банята. — Пресегна се, откачи дрехата от закачалката на вратата и се върна в банята малко по-бързо от необходимото.

Анджелина поклати глава. Не беше особено полезно точно в този момент да бъде привлечена от този мъж. Имаше текстове, куршуми и отвличания, за които да се тревожи. Нямаше нужда от още един проблем на главата.

По дяволите, жено, какво не ти е наред?

Анджелина заби поглед в бюрото в търсене на нещо, което да отвлече вниманието й от тези мисли. Нощта, която щяха да прекарат заедно с Бен, щеше да е много по-предизвикателна, отколкото смяташе. Може би отделните стаи не бяха чак толкова лоша идея.

Принтираните копия на плочката бяха пред нея, а бележникът — върху тях. Вляво стоеше листът, върху който Бен беше писал нещо. Анджелина го погледна и забеляза скования почерк на мъжа, който не беше никак красив.

Тези неравни чертички и заврънкулки всъщност бяха думи. Тя успя да ги прочете и кожата й настръхна отново — този път не от парата в банята или от неочакваната сласт.

Анджелина се наведе напред и сграбчи листа с две ръце. Бен беше написал само няколко думи.

Думи, които тя знаеше.

Думи, които той нямаше как да знае.

Прочете ги отново и отново. Кръвта й се смрази.

* * *

Няколко секунди по-късно Бен излезе отново от банята, този път загърнат в халат, същият като на Анджелина. Беше се избръснал. Изглеждаше като чисто нов, дори беше придобил известна доза увереност, но тя бързо се разклати и походката му стана скована.

— Какво, по дяволите, е това? — попита жената и скочи от мястото си. В ръката си стискаше листа, на който Бен си беше водил бележки. — Какво, по дяволите, е това?!

Изражението й беше свирепо, а лицето й — почервеняло почти колкото косата й. Бен се изплаши. Досега не беше виждал човек в подобно състояние.

— Не съм сигурен какво имаш пред…

— По какъв начин си замесен във всичко това, Бен? — Обвинението й направо преряза оскъдния му отговор. — Как си замесен в случващото се?

Архиварят беше полазен от ледени тръпки. Анджелина беше открила нещо. Тя знаеше… нещо.

— Няма да те питам отново, мамка му! — Жената почти викаше, но се опитваше да контролира височината на гласа си, защото бяха в хотелска стая и един скандал щеше да привлече вниманието към тях. — Кажи ми откъде знаеш тези неща! — настоя Анджелина и размаха демонстративно листа. — Преведох тези думи преди малко… от една плочка, която никой от двама ни не беше виждал. Но ти предварително си знаел написаното!

На Бен му беше ясно, че този момент ще настъпи, и трябваше да се изправи пред него.

— Не съм… замесен — отвърна колебливо той в отговор на обвинението на жената. — Просто бях… бях… — Имаше чувството, че става по-лек, докато търсеше правилните думи. Лицето му заплашваше да открадне цвета на халата.

— Бил си просто какво? — попита жената.

— Бях… предупреден.