Том Фокс
Седмата заповед (31)

31

Пред входа на Тайния архив

От другата страна на „Белведере“

— Тя там вътре ли е? — Андре кимна към дървената врата на Тайния архив, която се намираше до тази на поддръжката на Ватиканската библиотека, и се обърна към спътника си. Бяха влезли във Ватикана като туристи, но Ридолфо осъзна, че с падането на нощта действията им започваха да изглеждат неуместни. Затова потърсиха дискретно ъгълче на двора и намериха такова зад една ниска каменна стена, чиято цел беше да прикрие няколкото цветни кошчета за отпадъци.

— Така казаха от техническия екип — отвърна той, без да сваля очи от вратата. Знаеше, че не могат да влязат вътре, не и по това време на денонощието, когато всичко беше заключено, а персоналът се беше прибрал по домовете си.

— Какво, по дяволите, ще правим тогава? — попита Андре.

Той все още беше бесен, че Анджелина Кала им се измъкна по-рано през деня. На лицето му беше изписана жажда за кръв, която Ридолфо можеше да види толкова ясно, колкото разкошните архитектурни забележителности около тях.

Погледна часовника си. Не беше от истинско злато, но беше хубав.

— Ще чакаме.

Андре се обърна отново към него.

— Няма просто да стоя тук и да си чопля носа!

Господи, Ридолфо искаше да му вкара един. Двамата с Андре биха станали добри приятели през годините, но това не пречеше на способността им да си лазят по нервите.

— Няма да стоим дълго! — Отново погледна часовника си и отпусна ръка. — Не помниш ли второто пророчество?

Андре застина. Въпреки намерението си да продължи да се оплаква, думите на приятеля му го накараха да замлъкне. Второто пророчество.

Мъжът се успокои при мисълта и Ридолфо му кимна доволен.

— То ще ги накара да излязат — каза той и отново насочи погледа си към вратата. — Остават само няколко минути, докато настъпи.