Том Фокс
Седмата заповед (51)

51

Навън

Започна в сърцето на града.

Ранобудните жители на Рим се събудиха обезпокоени. Вчерашният ден им беше донесъл страх. Нощта го беше повишила. Сега, в тишината и мъглата на ранното утро, над града надвисна нова заплаха.

Нещо идваше. Можеха да го почувстват.

Ужасяваше ги.

Хората се върнаха към текста, който предвиждаше беди и не спираше да се върти. Те гледаха напред, чакаха да се сблъскат със страховете си.

Но никой не гледаше надолу.

Надолу, под улиците, към стоманените артерии на града, които пулсираха от живот.

Когато тези същите артерии започнаха да тътнат, никой не забеляза това. Изнервени шофьори караха колите си по пътищата, а притеснени пешеходци вървяха по павета и асфалт. Сутрешни литургии се отслужваха във величествени катедрали и милиони кафета се правеха в опит да се потърси онова познато и нормално усещане от ежедневието.

През цялото това време налягането в подземните артерии на Рим нарастваше, докато не достигна връхната си точка, в която пророчеството се превърна в реалност.

Третата напаст беше отприщена.

Тя се понесе през канализационните решетки и шахти, вентилационните отвори и регулиращите вентили. Сипеше се от краищата на модерните водопроводи и пръскаше по-старите.

Идваше отвсякъде.

Пророчеството веднага изникна в главите на богобоязливите: „След това ще дойде мъглата, която ще замъгли съзнанията на децата на падналите хора“.