Том Фокс
Седмата заповед (62)

62

В библиотеката на църквата „Свети Павел от Кръста“

Бяха двама на един. Значително по-дребният Томас стоеше като вкаменен, откакто Лорънс изпадна в това състояние.

Чистачът извади кървавата отвертка от гърдите на отец Алберто. Томас коленичи до свещеника. От очите му капеха сълзи. Той като че ли оставаше сляп за борбата, която се водеше в помещението, както и за опасността, която представляваше полуделият за самия него.

Лорънс отново насочи вниманието си към Бен. Той беше по-едрият от двете му цели — с цяла глава по-висок от Кала. Също така беше по-агресивният от двамата. Той го атакува, а жената само се опитваше да се отбранява. Когато Бен се стовари отгоре му, усети мускулите и здравината на тялото му. Вердикс изглеждаше като някакъв слаб учен, но не беше.

Отвертката беше станала хлъзгава в ръцете на Лорънс. Кръвта на свещеника беше започнала да се съсирва, затова сложи палеца си в края й, за да се увери, че няма да се изплъзне, когато намушкаше следващата си жертва. Така движенията му щяха да са ограничени, но яростта му беше толкова голяма, че нямаше съмнение, че ще успее.

Лорънс се изстреля към Бен и наруши налегналата след намушкването на отец Алберто тишина. Погледът на архиваря беше насочен към пастора му и нямаше достатъчно време да реагира. Лорънс вече беше по средата на пътя, почти осъществил своята цел, когато Бен го забеляза.

* * *

Анджелина видя как мускулите на тялото на Лорънс се стягат, и осъзна, че старецът има намерение да нападне отново. Целта му очевидно беше Бен и докато се обърне, за да го предупреди, онзи нападна. Погледът на архиваря беше другаде. Анджелина усещаше, че сърцето му е спряло от мъка при гледката на намушкания свещеник. Няма да забележи нападателя си навреме.

Анджелина се хвърли към Бен с вик. Благодарение на адреналина осъзна, че ако го блъсне, ще го предпази, но самата тя ще застане на пътя на отвертката и макар да искаше да помогне, не й се ставаше мъченица. Затова се насочи към краката на Бен, обви ги с ръце и го събори. Надяваше се, че той ще използва ръцете си, за да омекоти падането.

Бен залитна и се завъртя на една страна. Анджелина изсумтя, когато падна по корем, а ръцете й все още бяха около глезените му. Засиленият Лорънс не намери целта си, спъна се в гърба на жената и залитна напред, като удари сериозно рамото си в металната етажерка.

* * *

Кучката просто не се отказваше. Яростта на Лорънс растеше с всяко допълнително движение, което се налагаше да направи. Той се отлепи от етажерката и погледна отмъстително Анджелина, която се опитваше да стане на крака. Може би в крайна сметка не тя беше втората цигулка на това дуо.

Сега се намираше по-близо до него. Вече можеше да й види сметката.

Имаше само един начин да го направи, един лесен начин.

* * *

Лорънс нападна Анджелина с цялата решителност, на която беше способен. Ръцете бяха увити около дръжката на отвертката и я държеше на нивото на корема си. Устремът му беше свиреп, сякаш вече нямаше значение кого ще убие.

Анджелина разбра каква е целта му. Намираше се в единия от ъглите и Лорънс смяташе да я притисне. Успееше ли да стигне до нея, просто щеше да я намушка с оръжието си.

Обзе я паника, която заповяда на мускулите й да се махнат от пътя на този луд, когато се разнесе трясък от чупене на дърво. Лорънс залитна и на лицето му се появи объркано изражение. Олюля се на една страна и отново се удари в етажерката. Бен стоеше зад него с останките от един от дървените столове.

Въпреки паниката си Анджелина успя да се усмихне. Хрумна й една идея.

Добра идея.

Тя се стрелна към стола, на който беше седяла допреди малко, и го сграбчи за облегалката. Обърна се към Лорънс, който беше отново на крака и преценяваше, че Бен е по-близката му цел. Беше вдигнал кървавата си ръка високо над главата си.

Анджелина замахна настрани със стола и го стовари в гърба му.

Тежкият удар в гръбнака изкара въздуха от дробовете на чистача. Той се ококори, когато изгуби равновесие и осъзна, че не може да спре инерцията си. Размаха ръце в търсене на нещо, за което да се хване, но подът го приветства прекалено бързо. Пред очите му се размазаха плът и кръв, когато зърна ръцете си пред гърдите.

Лорънс осъзна, че всичко ще приключи в този момент.

Той инстинктивно се опита да се приземи на длани, но хватката му около отвертката се охлаби. Широката дръжка беше по-тежка от останалата й част и след като беше освободена от ръката му, гравитацията свърши останалото. Отвертката се завъртя, докато падаше с дръжката надолу.

Острият й край се удари в тялото на Лорънс, което падна на пода. Отвертката прониза слънчевия сплит и сърцето му, а инерцията му беше толкова голяма, че в раната влезе и част от дръжката.

Върхът на отвертката излезе през гърба му, макар и не достатъчно, че да разкъса дрехите му, и по този начин създаде гротесков триъгълник под раменете му. Миг по-късно платът се оцвети в червено.

Лорънс осъзна, че е мъртвец, преди да бъде споходен от неизбежната реалност. Смъртта му настъпи бързо, имаше време да произнесе само едно-единствено изречение, преди животът да си тръгне завинаги от него:

— Не можете да ги спрете.