Том Фокс
Седмата заповед (71)

71

Рим

Огромната архибазилика избухна в пламъци, които осветиха всичко наоколо като ново слънце, заместило онова, което залезе само преди няколко минути.

„Избухна“ не беше правилното определение. Нямаше „бум“, нито разтрисане на земята или на самата сграда. Стените не се разклатиха и не паднаха, както и прозорците. Нямаше взрив, нямаше трясък — просто църквата беше погълната от странен и нереален син огън.

Двадесетина секунди огънят горя в този неестествен цвят. Цялата архибазилика беше обгърната в сини езици. Но после пламъците сториха онова, което винаги правеха — започнаха да поглъщат. Топлината им нарастваше и неестествено синьото се превърна в по-земно оранжево и си запроправя път през дървените греди и рамките на прозорците, чиито стъкла най-накрая започнаха да се пропукват и чупят. Шестдесет секунди след спонтанното възпламеняване архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ се беше превърнала в огнена кула.

Недалеч от тук същото нещо се беше случило и с древната, макар и значително по-малка „Киеза дел Домине Куо Вадис“, която се намираше на древната „Виа Апия“ — известната църква, построена на мястото, където Христос срещнал Петър, който се опитвал да избяга от гоненията на Нерон, а Христос го укорил и го накарал да се върне обратно. Пламъците се появиха внезапно по нея и отново бяха сини, докато не я погълнаха цялата.

Случило се беше и на известните руини на „Баните на Каракала“, древните бани, които се бяха използвали до деветнадесети век. И в метоха „Суоре Доротес“ с неговия оранжев параклис между ниски каменни стени. Всички тези почитани сгради бяха пламнали едновременно. За един миг.

На новинарския хеликоптер щеше да му е необходимо известно време, за да направи снимки и да докаже това твърдение, но някак си цялото население на Рим беше наясно, още преди снимките да бъдат готови, че тези четири сгради не бяха случайни. Някои смятаха, че предупрежденията, които получиха, идваха от свръхестествени сили, а други твърдяха, че са свидетели на измама. Но всички бяха убедени, че тук има план — нечий план. Тези неща се случваха с цел.

Погледнато отгоре, линиите между тези четири сгради създаваха идеален кръст, разположен върху целия град, като „Сан Джовани ин Латерано“ беше на върха на централната линия.

Точно както всички знаеха, че ще бъде.

Точно както пророчеството беше предрекло.

На четвърто място ще е огнен кръст, който ще погълне светините в центъра на Светия престол.