Том Фокс
Седмата заповед (41)

41

Някъде в Рим

Светлината отказваше да се завърне в Рим и с всеки час страхът растеше. Нямаше никакво обяснение, а властите продължаваха да твърдят, че „подобно нещо не е възможно“. Не само че беше възможно, но и беше предвидено. Хората знаеха за него. Беше им казано, че ще се случи, и то се случи, и с всяка изминала минута ужасът им продължаваше да расте.

Средностатистическият римски гражданин беше образован, просветен и не вярваше в суеверия, както всеки мъж или жена в едно модерно общество. Но малцина не шептяха думата — с презрение или нарастваща тревога — която беше в устата на всички.

Пророчество.

Писанията на плочката, които се въртяха в интернет, бяха предвидили мрака и той беше настъпил. Също като реката. Не можеше да се отрече. И с водата дойдоха престрелките. И смъртта. И страхът.

Какво ли щеше да донесе този мрак?

Насред улиците, претъпкани с хора, които се качваха в колите си, без да знаят накъде отиват, но искаха да отидат някъде, владението на мрака приключи.

В следващия момент Рим отново беше ярко осветен. Сякаш някой просто беше натиснал превключвател. Електрозахранването не беше възстановено на фази и цикли, както би било нормално при срив на голяма електрозахранваща мрежа. Светлините на Рим бяха изгаснали с едно мигване на окото и се бяха завърнали за същото време. Уличните лампи и тези в домовете засветиха, дори телевизорите и кухненските уреди, които бяха включени преди странното затъмнение, се съживиха.

Невъзможно е, продължаваха да твърдят властите, електричеството в Рим не се включва и изключва като крушка.

Но точно така стана. Също за един миг целият град поиска отговори.

Интернет беше залят от хора с въпроси, които се включиха в момента, в който безжичната, кабелната или мобилната им връзка беше възстановена. За съжаление, отговори нямаше. Нямаше официални изявления. На хората им оставаше само да редят предположения и хипотези.

И един видеозапис, който мнозина бяха гледали, преди това да се случи.

Хората се завръщаха към него, а новите му гледания се увеличиха с десетки хиляди. Видеото беше само три минути и включваше млад мъж, който говореше пред камерата. Той им четеше откровенията от някаква плочка.

— Вие станахте свидетели само на една част от пророчествата — казваше той към края на записа, — но ние знаем всичките. Знаехме ги преди, знаем ги и сега.

Младият мъж на екрана се закашля и цял Рим затаи дъх.

— Като всяко пророчество и в тези се казва какво ще се случи. Следващата… — той се наведе към камерата, а от видеото оставаха само шест секунди. — Следващата напаст е мъглата.