Том Фокс
Седмата заповед (33)

33

На Седемте хълма на Рим

От най-високия небостъргач до най-ниския магазин и будка всяка светлина в Рим замръкна. Характерните нощни цветове почерняха и с изключение на фаровете на колите, които останаха незасегнати и създадоха усещането за огромна змия от светлина, която пъплеше по павираните улици, всичко потъна в мрак.

Светът като че ли застина и целият град изпадна в шок. Невъзможно беше да се асимилира тази неочаквана промяна. Толкова много неща се бяха случили през деня, че нервите на хората още бяха опънати. Зазвучаха сирени — една по една, от най-различни ъгли на града — и се сляха с общата какофония. Изненадата бързо доведе до объркване. Объркване, защото не просто някой квартал или район бяха останали без ток, а цял Рим. От единия до другия си край той беше потъмнял като самата нощ.

Никой не разбираше какво се случва, но бързо си спомниха.

За странното пророчество, което циркулираше в интернет, откакто реката беше почервеняла сутринта. Всички си спомниха и думите на малката група харизматици, които се помещаваха в източната част на града.

Както и лицето на младия мъж от клипа, който беше качен в Мрежата след настъпването на първата напаст.

Вторият знак ще е свързан с промяната, светлите места ще станат тъмни в град, изпълнен със светлина.

Първата напаст, на която станаха свидетели днес, беше предсказана. Сега цялото население се намираше насред втората.

Скептици и вярващи си спомниха с огромно безпокойство как бяха предупредени, че ще има още.

* * *

На върха на хълма Есквилин^[1]

Бартоломео се намираше близо до върха на легендарните Седем хълма на Рим. Той се отдалечаваше от стартовата точка на въвеждане, доволен от добре свършената работа и изпълнен от енергия.

Изборът на стартова точка на въвеждане беше общо взето произволен. След активирането на хака в електроснабдителната мрежа на града беше напълно възможно необходимите протоколи да се задействат отвсякъде. Бартоломео беше избрал един малък трафопост на върха на хълма Есквилин — който обслужваше само няколко улици, но който Вико и екипът му бяха настроили така, че да засегне цялата мрежа — по лични причини. Гледката оттам му позволяваше да наблюдава цял Рим, както и всичко, което щеше да се случи.

Очакванията му бяха щедро възнаградени.

Бартоломео включи лаптопа си в етернет порта на трафопоста и с няколко удара по клавиатурата пусна макрос, който момчетата на Вико бяха подготвили и който щеше да спре цялата мрежа. Забавянето между пускането на скрипта и драматичния му резултат беше достатъчно, за да може мъжът да осъзнае мащаба на работата си и да се наслади на изяществото на стореното.

Доказателствата за манипулациите, които стояха зад спирането на електрозахранването, бяха заличени от системата, която следеше за нередности в мрежата. Обичайните протоколи, които откриваха подобни проблеми, бяха изключени от момчетата на Вико. Всичко беше изпипано до последния детайл. Беше направено изящно.

Когато електрозахранването бъдеше възстановено — а те се бяха погрижили това да се случи също толкова неочаквано, колкото и изключването му — нямаше да има никакъв начин да бъде проследен източникът на проблема. За всички наблюдатели Рим просто щеше да е потънал необяснимо и неочаквано в пълен мрак.

Точно както им беше казано, че ще стане.

Бартоломео погледна града и с неизмеримо удоволствие видя как втората напаст го погълна.