Том Фокс
Седмата заповед (80)

80

Площад „Свети Петър“

Небето над площада започна да се прояснява. Зората наближаваше. В точния час.

Все още недопускана в пределите на площада, тълпата отвън — която беше достигнала максимални размери и беше завзела близките улици, сякаш това беше един величествен парад — шептеше:

— Настъпи моментът. Това е мястото.

Швейцарската гвардия продължаваше да отстоява позициите си, но когато хората отвън заизвиваха вратове към чезнещия мрак, дори някои от най-опитните сред тях не успяха да устоят на желанието да погледнат нагоре, за да видят какво ще им донесе утрото.

Небето стана малко по-светло.

Тълпата излъчваше истинска смесица от очакване и съмнение. Пророчеството, което ги беше довело тук, твърдеше, че зората няма да настъпи. Въпреки това тя се подаваше както винаги. Само че, както усещаха всички, нещо наближаваше. Възможно ли беше и двете неща да са истина? Или очакванията им щяха да останат излъгани?

Минутите минаваха и над покривите ставаше по-светло. Шепотът сред тълпата заглъхваше. Като че ли целият свят беше вторачил взор в небесата.

Но нищо не се случи.

Анджелина стоеше до Бен и оглеждаше хората в опит да открие нещо нередно — но всички бяха застинали с погледи, насочени нагоре. Грешеше ли? Всички ли грешаха?

Най-накрая лъч светлина освети покрива на една от сградите. Сякаш като подигравка към всички присъстващи лъчът прониза сърцето на площад „Свети Петър“ и освети кръста върху величествения обелиск в центъра му.

Слънцето изгря.

Разбира се, че ще изгрее, каза си Анджелина. Слънцето винаги изгрява.

В същия момент се разнесе глас от тълпата:

— Вижте, ето там!

Хората се раздвижиха, за да потърсят това „там“.

Разнесе се нов глас:

— Там!

Няколко ръце полетяха нагоре и посочиха към небето.

Гласовете станаха три, после стотици, хиляди.

Една черна стена се надигна над покривите с изненадваща бързина. Тя не беше сива като дъждовен облак, а черна като шисти, опръскани в оранжево, и се разпростря над площада като одеяло.

Всички замряха от изумление. След което запищяха изплашени и объркани.

Черният облак превзе небето, засенчи единствения лъч светлина и не позволи на зората да настъпи.