Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (97)

Глава 94

Марта Коул пое дълбоко въздух и издиша бавно. Започваше да се успокоява. Направих знак на Сара с бързо одобрително кимване. Давай. Твоя е.

Седнах на другото канапе при детектив Харис и кръстосах крака. После кръстосах и пръсти. Отчаяно се нуждаехме от късмет.

Като по поръчка Сара не преставаше да се усмихва.

— Марта, кога за последно видя Робърт или разговаря с него? — попита тя.

— Преди около месец.

— А кога двамата развалихте годежа си?

Марта се поколеба. Очите й се напълниха със сълзи, емоциите напираха. Правеше всичко възможно да ги потисне.

Най-накрая отговори:

— Така и не го изрекохме гласно. Всъщност аз го развалих.

Детектив Харис бръкна в джоба си и подаде на Марта сгъната носна кърпа. Приятно беше, че още има хора, които носят такива у себе си. Доста старомодно.

— Благодаря ви — каза Марта и попи очите си. Колкото и да беше млада и съкрушена, не можех да не забележа нейната решителност. Тя продължи: — Когато Роби се върна от войната, тази в Афганистан, беше като в абстиненция. Липсваше му напрежението, постоянният приток на адреналин.

Сара кимна.

— Нека отгатна — не си можела да надделееш това, нали?

— Точно така. Всичко го отегчаваше, включително и аз — призна тя. — Мислех си, че му правя услуга.

— Имаш предвид прекратяването на отношенията ви?

Тук вече не успя да сдържи сълзите си. Вината, която изпитваше, беше много силна. Гневът сякаш беше още по-силен.

— Тази проклета война! — почти извика тя. — Вината не беше на Роби, чувате ли? Той не беше същият човек. Този, който се върна, не беше мъжът, в когото се влюбих!

Сара сложи ръка върху рамото на Марта и леко го помилва.

— Разбираме. Наистина — каза тя.

— Но Роби не можа да разбере — рече Марта. — Опитах се да му обясня, ала той сякаш дори не ме слушаше.

— Преди колко време беше това? — попита Сара.

— В края на миналата година, точно след Деня на благодарността. Трябваше да се оженим на Бъдни вечер — обясни тя. — Когато отмених сватбата, той ужасно се вбеси.

— Нарани ли те?

— Не, но се уплаших… — тя направи пауза. Гласът й заглъхна. — Той има оръжия.

— Знаеш ли какви са? Пистолети? Пушки?

— И от двата вида. Любимо му беше онова, което беше носил по време на войната. Забравих как се казва, но беше някаква полуавтоматична пушка.

Двамата със Сара се спогледахме. Бинго.

— В каква мисия участваше Робърт в Афганистан? — попита Сара. — Споменавал ли ти е нещо?

Марта отново вдигна кърпата към очите си и се замисли за миг.

— Веднъж се случи — каза тя. — Беше пил и не знам как заговорихме за това, но той започна да ми разправя разни неща.

— Какви неща?

— Сякаш се хвалеше — започна тя. — Беше свързано с групата, в която го бяха взели, някакъв отряд за специални оръжия. Той го наричаше Отряда на Джеймс Бонд, защото изпробваха всякакви джаджи. Също и отрови.

— Отрови?

Двойно бинго.

— Да — потвърди Марта. — Веднъж дори се пошегува, че трябвало много да внимавам, защото знаел какви ли не начини да ме убие с химически вещества. Никак не ми се стори забавно.

Погледите ни със Сара отново се срещнаха. Робърт Макинтайър определено разполагаше със средствата. Обаче мотивът не беше напълно ясен.

Зарязват човека няколко седмици преди сватбата му и той започва да избива младоженци. Сравнително достоверно. Или може би трябва да кажа налудничаво. Ако предположим, че страда от ПТС — посттравматичен стрес, — силното огорчение и разбитото сърце биха могли да отключат подобна реакция. Агресия.

Но защо убиваше само представените в „Брачни обети“?

Дали не търсехме логика там, където такава липсваше? Налудничавото поведение се подчинява на съвсем различни правила.

Сара продължаваше с натиска търпеливо и методично.

— Значи, когато си прочела статията във вестника тази сутрин, Марта, ти вече си имала известни подозрения. Какво все пак те кара да си убедена, че това е Робърт?

Стана ми жал за момичето, щом отново понечи да избърше очите си. Чувстваше се така ужасно отговорно.

— Роби ми каза, че щом няма да има „ние“, не бива да има никого.

— Не съм сигурна, че те разбрах — обади се Сара.

Марта бавно отмести поглед към детектив Харис, после към мен и най-накрая отново към Сара. След това ни обясни:

— В деня, в който скъсах с него, ни се обадиха от „Ню Йорк Таймс“ — каза тя. — Искаха да бъдем двойката, представена в „Брачни обети“.