Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (92)

Глава 89

Не бях сигурен кой звук чух първо, този от счупени стъкла или от изстрелите. Бях дяволски сигурен обаче, че усетих куршума, който одраска рамото ми.

— Долу! — изкрещях. — Долу, Сара!

Очите ми бяха привикнали с тъмнината достатъчно, че да видя Сара да се хвърля на пода заедно с мен, а следващите куршуми — един, два, три — минаха през прозореца и върху нас се посипаха стъкла. Как се случи така, по дяволите?

Посегнах към своя глок и чух, че и Сара прави същото. Междувременно изстрелите навън бяха заглъхнали. Беше ли свършило? Или това беше само прекъсване?

Прошепнах на Сара:

— Добре ли си?

— Да — отговори тя. — А ти?

— Да. Един ме одраска, това е.

— Сигурен ли си?

Притиснах рамото си с длан. Има кървене и кървене. За късмет моето беше от първия тип.

— Добре съм — уверих я. — Вратата или прозореца, кое избираш?

Това означаваше: кое искаш да прикриваш?

— Вратата — каза тя.

Вдигнах ръце към прозореца и събрах лакти. Имаше още един прозорец, но той беше съвсем мъничък, в спалнята, и бяхме далече от него.

— С какво стреля? М16? — попитах.

Предположението ми беше доста обосновано предвид трите залпа стрелба и малко по-пронизителния звук на оръжието.

— Или е това, или карабина М4 — отговори тя. — Трудно е да се прецени от такова разстояние.

— Поне четирийсет метра.

— Може и да са повече — каза тя.

— И успя да прекъсне електричеството преди това?

— Очила за нощно виждане — казахме двамата едновременно.

Стрелецът трябва да беше с очила за нощно виждане.

— Мамка му, къде е този фенер? — изсумтях.

Имахме два в бунгалото. Къде ли са?

— По-важното е — добави Сара — къде са всички останали?

Права беше. Къде е подкреплението ни от четирима агенти от всички страни? Дори стрелецът да се бе появил зад тях, вече трябваше да са го спипали.

Освен ако той не се беше справил с тях преди това.

Не. Нямаше начин. Не и с четиримата агенти.

Радиостанцията на кръста ми изпращя.

— Има ли ранени? — чу се приглушен глас.

Взех радиостанцията и прошепнах в отговор:

— Засега сме добре. Сигурно носи…

— Да, очила за нощно виждане — прекъсна ме агентът. — И аз съм с такива.

Не бях сигурен кой точно трябва да е на смяна пред бунгалото. Този поне ми се струваше опитен.

— Кой е това? — обърнах се към Сара.

— Карвър — припомни ми тя. — Агент Карвър.

С пълна сила можеше да се каже, че е подкреплението.