Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (32)

Глава 29

Той беше противоположност на обединената група от хора, която работеше за обща цел.

Един мъж, механик, който се движеше — или по-точно се измъкваше — встрани от суматохата, поглеждаше през рамо и правеше всичко по силите си да остане незабелязан. С яркожълтия му гащеризон на „Коли под наем Слънчева светлина“ това си беше тежка задача.

Сара успя да се въздържи. Искаше й се да му извика.

Вместо това застана зад него и се прикри сред шумното множество. Ако между този тип и Травис Кингслип имаше още нещо общо, освен гащеризона, най-важното беше къде ще я заведе.

— Хей! — чу изведнъж тя.

Обърна се и видя началника на полицията Траут да я гледа с изражение, което питаше: „Какво става?“.

Сара вдигна показалец към устните си — шшш — и посочи към механика, който се беше запътил към задния ъгъл на терена на „Слънчева светлина“, където поправяха и миеха колите.

Траут кимна и пое напряко към мъжа от лявата страна на Сара. Движението им към него оформяше широка вилица.

Зад тях все още имаше много коли с неотворени багажници, а дори и още две от местните фирми за отдаване на коли под наем. Но щом Сара направи няколко крачки, вниманието й беше привлечено от бял крайслер себринг до ниската стеничка от бетонови блокчета. Кабриолетът беше застанал под ъгъл, вирнат нагоре. Под предната лява гума — или по-скоро на мястото, където трябваше да бъде тя, — бе поставен крик.

Механикът се беше насочил право натам.

Сара и Траут се спогледаха. Съществуваше вероятност този човек да се опитва да помогне някоя кола да не остане непроверена, но имаше нещо в походката му… и в поглеждането през рамо. Ако се опитваше да помогне на някого, то беше на самия себе си.

Внимателно. Стой близо, но не прекалено близо. Като сянка в късен следобед…

Механикът, среден на ръст и мършав, приближи белия себринг. Но не мина откъм багажника. Отвори вратата на шофьора и посегна надолу, като продължаваше да стои с гръб към Сара. Тя беше прикрита.

Траут не беше.

— Оръжие! — извика внезапно той.

Сара хвана своето и щом механикът се извърна, дулото на пистолета му се оказа насочено право към гръдния й кош. Беше въпрос на късмет кой ще стреля пръв. Вместо това…

Фрас!

Траут се хвърли с главата напред и насочи всяка частица от тялото си на бивш защитник към механика. Беше се затичал по асфалта и мощно го беше блъснал, преди да е успял да дръпне спусъка.

Двамата се стовариха върху коравата настилка и се разнесе ужасяващ звук от строшени кости — като че ли механикът беше поел по-голямата част от удара. Лежеше на земята, а от главата му течеше кръв и му липсваше най-малко един зъб.

Но така и не беше пуснал оръжието си.

Инерцията на Траут го отхвърли от механика и със салто го просна по гръб. Той на мига се преобърна по корем, готов да стреля със своя зигзауер P229.

Ала беше закъснял. Механикът се целеше право в него.

Бум!

Механикът застина за секунда с пръст на спусъка. Движеше се единствено кръвта, която се стичаше по врата му.

Сара произведе втори изстрел и онзи най-сетне пусна пистолета си. Той тупна на земята. Миг по-късно и трупът го последва.

Травис Кингслип беше имал партньор.

Сара подмина механика, без да проверява пулса му. Умееше да разпознава смъртта, щом я види.

— Благодаря — рече Траут и тръгна с нея към себринга. — Уплаши ме.

— Не, аз ти благодаря — каза Сара.

Траут отвори вратата на шофьора, а след това бързо натисна бутон в левия ъгъл, за да отключи багажника.

Щрак!

Тя беше вътре. Точно както Сара си я беше представяла, преди да си напомни, че не бива да приема нещата лично. Дали някога ще овладея това правило? Искам ли го всъщност?

На дъното на багажника лежеше вързано и със запушена уста тринайсетгодишното момиче, което беше изчезнало тази сутрин. Слънцето буквално беше превърнало багажника във фурна. Малката почти беше изпаднала в несвяст от топлинен удар.

Ала беше жива.

Щеше да се оправи. Може би защото Сара беше приела нещата лично.