Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Меден месец (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Second Honeymoon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Хауард Роуън

Заглавие: Втори меден месец

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 26.01.2015

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 978-619-150-420-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9439

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Табелката „Не безпокойте“ от външната страна на хотелската стая на Сара в Талахаси поостана малко по-дълго на следващата сутрин.

След като си отспа, тя излезе за шест и половина километров крос, прибра се да си вземе дълъг душ, а след това с удоволствие си хапна омлет със сирене, с много сирене, поръчан от румсървиса, и си възвърна изгубените предния ден калории. Имаше също бекон и препечени филийки.

Мммм.

Погледа новините на CNN не по-дълго от минута, а след това превключи на VH1 и изгледа няколко клипа. Не си спомняше откога не беше правила нещо подобно.

Повечето от песните не й бяха познати — дори не ги харесваше, — но това беше без значение. Тя усили звука и дори го направи повторно, когато пуснаха клипа на „Новембър рейн“ на „Гънс енд Роузис“. Страшно обичаше тази песен. Напомняше й за тийнейджърските години в Роаноук, Вирджиния. В онези времена момичетата или си падаха по соло китариста Слаш, или го намираха за отвратителен. Сара определено беше от онези, които си падаха по него.

Що се отнася до плановете й за останалата част от деня, това беше просто. Нямаше планове.

Може би щеше да полежи до басейна и да почете. Сара обичаше биографиите и си беше донесла тази на карикатуриста Чарлс Шулц, за която все не й оставаше време. Сега го имаше.

Цели двайсет и четири часа.

Това беше денят й за възстановяване на психическото здраве, за който беше жадувала твърде отдавна и въпреки че след залавянето на Травис Кингслип я чакаше куп бумащина, тя нямаше намерение да се занимава с това веднага. В никакъв случай.

Утре агент Брубейкър щеше да се върне на работа в Куонтико. Днес Сара Брубейкър щеше да го раздава фриволно.

Чувстваше се наистина фантастично. През цялото време, докато разстилаше хавлията си върху шезлонг до басейна, настани се на него и отвори на първа страница биографията на Шулц.

В този момент мобилният й телефон звънна.

О, не. Моля ти се, не…

Не беше личният й телефон. Него можеше да не вдигне. Това беше служебният й шифрован сателитен телефон, собственост на ФБР.

Обаждаше се началникът й Дан Дризън, и то не просто за да си побъбрят. Вече беше изпратил поздравленията си по повод залавянето на Кингслип по електронната поща.

— Сара, трябваш ми тук за брифинг — съобщи той. — Бързо. Днес.

В действителност Дризън беше относително разбран и търпелив. Имаше теми — правителствената бюрокрация, риболовът на муха, класическите автомобили например, — по които можеше да говори безкрайно.

По телефона обаче приличаше на гласова телеграма.

— В ПЗОП е постъпила информация за три убийства в три различни щата — продължи. — Всичко подсказва за единичен сериен убиец в действие.

ПЗОП означаваше Програма за залавяне на опасни престъпници, поддържаща националния каталог на ФБР за всяко криминално деяние, извършено в Съединените щати.

— За какъв период от време става въпрос? — попита Сара.

— Две седмици.

— Това е бързо.

— Ужасно бързо.

— Три убийства?

— Да.

— В три различни щата?

— До момента — отговори Дризън.

— Кое е общото?

— Жертвите — каза той. — Всички имат едно и също име. О’Хара. Най-безумното нещо, което съм чувал.