Метаданни
Данни
- Серия
- Меден месец (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Second Honeymoon, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Хауард Роуън
Заглавие: Втори меден месец
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 26.01.2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 978-619-150-420-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9439
История
- — Добавяне
Глава 30
Табелката „Не безпокойте“ от външната страна на хотелската стая на Сара в Талахаси поостана малко по-дълго на следващата сутрин.
След като си отспа, тя излезе за шест и половина километров крос, прибра се да си вземе дълъг душ, а след това с удоволствие си хапна омлет със сирене, с много сирене, поръчан от румсървиса, и си възвърна изгубените предния ден калории. Имаше също бекон и препечени филийки.
Мммм.
Погледа новините на CNN не по-дълго от минута, а след това превключи на VH1 и изгледа няколко клипа. Не си спомняше откога не беше правила нещо подобно.
Повечето от песните не й бяха познати — дори не ги харесваше, — но това беше без значение. Тя усили звука и дори го направи повторно, когато пуснаха клипа на „Новембър рейн“ на „Гънс енд Роузис“. Страшно обичаше тази песен. Напомняше й за тийнейджърските години в Роаноук, Вирджиния. В онези времена момичетата или си падаха по соло китариста Слаш, или го намираха за отвратителен. Сара определено беше от онези, които си падаха по него.
Що се отнася до плановете й за останалата част от деня, това беше просто. Нямаше планове.
Може би щеше да полежи до басейна и да почете. Сара обичаше биографиите и си беше донесла тази на карикатуриста Чарлс Шулц, за която все не й оставаше време. Сега го имаше.
Цели двайсет и четири часа.
Това беше денят й за възстановяване на психическото здраве, за който беше жадувала твърде отдавна и въпреки че след залавянето на Травис Кингслип я чакаше куп бумащина, тя нямаше намерение да се занимава с това веднага. В никакъв случай.
Утре агент Брубейкър щеше да се върне на работа в Куонтико. Днес Сара Брубейкър щеше да го раздава фриволно.
Чувстваше се наистина фантастично. През цялото време, докато разстилаше хавлията си върху шезлонг до басейна, настани се на него и отвори на първа страница биографията на Шулц.
В този момент мобилният й телефон звънна.
О, не. Моля ти се, не…
Не беше личният й телефон. Него можеше да не вдигне. Това беше служебният й шифрован сателитен телефон, собственост на ФБР.
Обаждаше се началникът й Дан Дризън, и то не просто за да си побъбрят. Вече беше изпратил поздравленията си по повод залавянето на Кингслип по електронната поща.
— Сара, трябваш ми тук за брифинг — съобщи той. — Бързо. Днес.
В действителност Дризън беше относително разбран и търпелив. Имаше теми — правителствената бюрокрация, риболовът на муха, класическите автомобили например, — по които можеше да говори безкрайно.
По телефона обаче приличаше на гласова телеграма.
— В ПЗОП е постъпила информация за три убийства в три различни щата — продължи. — Всичко подсказва за единичен сериен убиец в действие.
ПЗОП означаваше Програма за залавяне на опасни престъпници, поддържаща националния каталог на ФБР за всяко криминално деяние, извършено в Съединените щати.
— За какъв период от време става въпрос? — попита Сара.
— Две седмици.
— Това е бързо.
— Ужасно бързо.
— Три убийства?
— Да.
— В три различни щата?
— До момента — отговори Дризън.
— Кое е общото?
— Жертвите — каза той. — Всички имат едно и също име. О’Хара. Най-безумното нещо, което съм чувал.