Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (38)

Глава 35

Сара влезе в апартамента и постоя малко в преддверието, за да се ориентира откъде идва музиката. Беше от спалнята на Тед в дъното на коридора.

Не можеше да се каже, че е почитателка на джаза, но само след две крачки разпозна баритон саксофона на Гари Мълиган. Тед беше страстен фен и слушаше с почти религиозно преклонение записите на Мълиган, особено тези от изпълнения на живо. Карнеги Хол, Глазгоу, Вилидж Вангард.

„Мъли е бог“, обичаше да й казва той обикновено след втората им бутилка бордо в сгушена поза на дивана.

Сара направи няколко стъпки по коридора и чу още нещо. Звук от течаща вода. Точно както си беше помислила.

Увери се напълно, щом стигна до спалнята на Тед и видя, че вратата на банята е затворена. Той вземаше душ. Над прага дори се процеждаше мъничко пара.

Тя се усмихна. Идеално. Нямаше търпение да види изражението му.

Сега оставаше да реши единствено кога точно да свали шлифера.

Сара тихо отвори вратата на банята, стъпи боса на плочките и я обгърна гъста пара, подобна на мъгла в Сан Франциско. Тед обичаше горещи душове. Беше убедена, че по-късно ще да пусне някоя глуповата шега как тя го е разгорещила още повече.

Дотук нищо. Не мога да повярвам, че го правя.

Шлиферът се плъзна на пода и Сара отвори вратата на пълната с пара душкабина. Дори разпери ръце, сякаш да каже: „Та-даа! Ето ме!“

Изненада, миличък!

Тед наистина беше изненадан. И то невероятно.

Разбира се, жената, която беше с него под душа, също се изненада.