Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (16)

Глава 13

Гледах как Елдридж дръпва отново от пуретата си, а димът излизаше между устните му в идеална тънка струя.

— Агент О’Хара, какво забелязахте пред кабинета ми при пристигането си? — попита той.

— Тълпа репортери от цял свят — отговорих. — Дори и от Близкия изток.

— И как ви се сториха?

— Гладни — казах. — Като глутница вълци, които не са яли достатъчно през последните четирийсет и осем часа. И преди съм виждал подобна гледка.

Той се усмихна.

— Да, точно така. Затова не приемайте лично факта, че не мога да разкрия подробности от разследването. Ако не по друга причина, поне ми се иска да вярвам, че съм се поучил от чуждите грешки.

Мигом разбрах какво имаше предвид: Аруба.

Толкова много информация и дезинформация бяха изтекли по случая с Натали Холоуей, че местните власти в крайна сметка изглеждаха като във филмите с полицаите от Кийстоун. Елдридж, изглежда, беше решен да не допуска подобно нещо да се случи под негово командване.

Но пък аз имах да свърша работа тук и той го знаеше.

— Може ли поне да предположа, че целият ви Отдел за разследване на престъпността работи по случая? Всеки инспектор? Всеки човек до последния ви редови полицай? — попитах.

Вече бях подготвил домашното си. Докато детективите в Полицейското управление на Ню Йорк се деляха на три ранга — първи, втори и трети, — в Търкс и Кайкос в Отдела за разследване на престъпността имаше четири степени на старшинство: детективи, след това сержанти, след тях ефрейтори и редови полицаи.

Както аз разбирах нещата, дори и чистачите би трябвало се опитват да хванат убиеца.

— Да, можете да уверите господин Бреслоу, че всички работят по случая — заяви Елдридж. — Всички, а сега и вие сте в това число. Може ли да предположа, че ще посетите Губернаторския клуб възможно най-скоро?

Кимнах.

— Да.

— Убеден съм, че сте наясно: Губернаторският клуб е частен курорт и биха могли да ви обвинят за нахлуване в чужда собственост.

Отново се загледах в Елдридж в опит да разгадая мислите му. Не успях. Наистина ли се опитваше да ми създава пречки?

— Мислите ли, че има такава вероятност? — попитах. — Искам да кажа, дали наистина биха ме заподозрели, че съм отишъл с подобна цел?

— Много вероятно е — отговори той. — Имат грижата за клиентела от висока класа, популярни хора, и са особено чувствителни относно на нарушаването на спокойствието на гостите си.

Изведнъж осъзнах какво прави Елдридж. Опитваше се да ми каже нещо, макар и не с много думи. Това беше извън протокола. Между редовете. Код.

Стига да бях достатъчно умен да го разгадая.

— Да, разбирам какво имате предвид — казах. — Не бих искал да ви предизвиквам с нещо толкова глупаво като обвинение за нахлуване в чужд имот. Тогава би се наложило да ме арестувате, нали?

— Да, боя се, че е така — отговори той.

Без никакво колебание.

Изправих се и се ръкувах с него.

— Тогава ще се постарая да ви спестя неприятностите.