Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (59)

Глава 56

— Нека да отгатна — каза Джаред, размахал показалец във въздуха. — Ню Йорк, нали?

— Грешка — отговори Сара. — Не съм нюйоркчанка. Дори не отнякъде наблизо.

— Но със сигурност не сте оттук. Искам да кажа, почти съм уверен.

— И аз щях да кажа същото за вас — отбеляза тя. — Вие сте от Източното крайбрежие. Феърфакс, Вирджиния.

Джаред кимна.

— Роден съм и съм отраснал в Чикаго.

— „Къбс“ или „Сокс“? — попита Сара.

— Аз съм момче от северен район — отвърна той. — Фен съм на отбора от стадион „Ригли“.

— И с какво се занимавате в Чикаго, когато не сте зает да проклинате падението на „Къбс“?

— През по-голямата част от времето с финансови отчети. Търговски представител съм на „Спортни стоки Уилсън“. Там е централата им. Отговарям за югозападните щати, така че рядко съм си у дома.

— Това чувство ми е познато — отвърна тя. — Имам едно-единствено растение и то ме съди за престъпна небрежност.

Джаред се разсмя.

— Ти си много забавна. Страхотно.

Барманът се върна с бирата на Сара и мушна салфетка под нея с отработено врътване на китката.

Сара понечи да отпие, но Джаред вдигна бутилката си.

— Да пием за живота на път — каза той.

— За живота на път — откликна тя. — И за възможността за предсрочно освобождаване един ден.

Джаред отново се разсмя и двамата чукнаха бутилките си.

— Красива и с чувство за хумор. Отчитам го като двойна заплаха.

— Охо! — възкликна Сара и го стрелна с поглед изкосо.

— Какво? Какво има?

— Вашата майка е била взискателна към обноските, а моята все ме предупреждаваше да внимавам с непознати мъже, които сипят комплименти.

— Точно затова ви се представих. Вече не съм непознат — каза той. — А що се отнася до комплиментите, не ми се вижда да сте от онези, които лесно се изчервяват.

— А от кои ви се вижда, че съм? — полюбопитства тя.

Той се замисли задълго, преди да отговори.

— Независима. Самоуверена. Обаче и донякъде ранима.

— Боже, сигурен ли сте?

— Така ми се струва. Обичам да се вслушвам в инстинктите си.

— Аз също.

— Какво ви казват вашите? — попита той.

— Че ако си изиграя добре картите, в бъдеще мога да се надявам на безплатна ракета за тенис — отговори тя.

— Има такава вероятност.

— Проблемът е, че не играя тенис.

— Колко жалко — отвърна той. — За ваш късмет, „Уилсън“ произвеждат и други хубави стоки.

Сара се чукна с пръст по слепоочието.

— Точно така, как не се сетих? Онзи филм, как се казваше? Онзи с волейболната топка, кръстена Уилсън?

— О, да — каза той. Но това беше всичко.

— На върха на езика ми е — продължи тя. — Боже, как се казваше филмът?

— Да, много мразя паметта ми да блокира така — обади се Джаред. — Направо ме подлудява.

Сара отпи голяма глътка, с която преглътна още нещо, освен бирата. Накрая сви рамене.

— О, добре. Сигурна съм, че ще се сетя по-късно.

— Надявам се да присъствам, когато това стане.

— Ще видим — отвърна тя и стана от бар-стола. — Защо не поръчаш шотове, докато се отбия в дамската тоалетна? Бърбън устройва ли те?

Джаред я възнагради с най-широката си усмивка до момента.

— Наистина си те бива — подхвърли той.

Тя отвърна на усмивката му и мушна косата си зад ухото. Точно така, красавецо. Продължавай да си мислиш, че съм шаранче.