Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (72)

Глава 69

Репортажът от новините? Фактът, че тя се намираше в къщата ми? Беше напълно излишно да питам в кой отдел на Бюрото работи.

И все пак.

— Предполагам, че групата за поведенчески анализ не проверява домовете на всички Джон О’Хара в страната? — попитах.

— Не — отговори тя. — Боя се, че само вас.

Повече, отколкото би трябвало да се боя аз?

Седнахме на кухненската маса и я гледах как взема чантата си и вади оттам разни неща, като че ли това беше първият ден в училище. Бележник. Химикалка. Папка. Обаче имаше нещо, което бях сигурен, че не носи.

— Досието ми… НУ? — попитах.

— Също и НР — допълни тя. — Доста прочут сте.

— Прословут по-скоро.

— Виждате ли как се подценявате?

Щом досието ти е маркирано с „Не унищожавай“ и „Не размножавай“, има вероятност да си стигнал няколко пъти до ОР през годините.

Оплескване на работата.

— Очевидно сте видели репортажа в новините — започна тя. — Има един мъж, който убива само хора на име Джон О’Хара.

— Но в новините не споменаха нищо за пола на убиеца, а вие току-що го направихте. Мъж. Знаете ли кой е той?

— Не само това, дори се видях с него. Всъщност пихме бира заедно. Дълга история.

— Много романтично. И аз ли съм го срещал?

— Не знам — призна тя. — Но има нещо, в което съм сигурна. Той никак, ама съвсем никак не ви харесва.

— И по каква причина? — попитах.

— Свързано е по някакъв начин със смъртта на сестра му.

Съзнанието ми веднага започна да възпроизвежда всички случаи, по които бях работил, като бързо сменящи се кадри. Имаше няколко възможности, но усещане в стомаха ме насочваше към конкретно име. По дяволите, бях си спомнил за нея едва преди няколко минути, докато разговарях с доктор Папендзикас.

Като говорим за усещане в стомаха, тя беше истинска отрова отвсякъде. Продължавах да изпитвам болка дори само при изричането на името й.

— Нора? — попитах. — Той е братът на Нора Синклер?