Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (83)

Глава 80

Увеличих звука докрай. В новините разказваха за убийството на млада двойка.

Били убити на сватбеното си пътешествие.

Случи се първо с Итън и Абигейл Бреслоу, а след това и със Скот и Анабел Пиърс. Дотук със съвпаденията.

Вторият път може да е съвпадение, но третият означава сериен убиец.

Главата ми бръмчеше. Двамата със Сара вече официално си имахме по един. Комплект за нея и за него, като кърпите за баня — ако кърпите за баня обикаляха и убиваха хора.

— С повече подробности за тази история — Бианка Търнър от Лонг Айланд…

Паркър и Саманта Келър били пристрастени към мореплаването и отпътували от Саутхамтън преди две седмици с дванайсет и половина метровата си шхуна към бреговете на Сейнт Бартс. На връщане прекарали една нощ в пристанище на Бермудските острови, за да се видят с приятели и да напазаруват. Час след като отплавали на сутринта, на лодката изненадващо гръмнал взрив и убил и двамата.

— До момента бреговата охрана не е излязла с коментар относно вида на експлозията и това, което би могло да я е причинило.

— Познай кой може да я е предизвикал — обърнах се към Сара, но тя ми изшътка, защото искаше да чуе останалата част от репортажа.

— Приятели разказали, че Паркър и Саманта отложили медения си месец, докато завършат обучението си по право. Оженили се миналия април в Сат Харбър, Ню Йорк.

Сара изведнъж нададе такъв вик, че едва не се забих в друг камион.

— О, господи, те са онази двойка!

— Коя двойка?

— Четох за тях в „Таймс“ — осветли ме тя. — Не мога да повярвам! Двойката от „Брачни обети“!

След фразата „не мога да повярвам“ изтървах нишката. Нищо не разбирах.

— Двойката от „Брачни обети“ — повтори тя. — Всяка седмица в рубриката за сватби пускат статия за конкретна двойка и разказват в подробности за първата им среща и други неща от този род. Никога ли не си попадал на такава?

Исках да обясня, че ако не започнат да отпечатват спортната рубрика посред сватбената, шансовете да видя нещо като „Брачни обети“ не са никак големи.

Вместо това просто поклатих глава.

— Не, никога не съм срещал такъв материал — признах.

До този момент Сара вече не гледаше към мен, а беше навела глава към своето блекбери.

— Какво правиш? — попитах.

— Проверявам нещо — отговори тя. — Имам предчувствие.

Хвърлях по едно око към пътя и в същото време я гледах как щрака по телефона си. Пишеше нещо. С бясна скорост.

После спря. Загледа се в екрана и зачака.

Почака още малко.

— Хайде, хайде — бъбреше нетърпеливо. Накрая плесна по таблото. — Знаех си!

Нещо в тона й ми подсказа, че каквито и планове да бяхме кроили, всичко щеше да се промени.

— Дори няма да успея да взема душ, нали? — попитах.

— Още не — заяви тя и погледна през рамо.

Проверяваше трафика в обратната посока.

— Е, ще ме осветлиш ли? Къде отиваме?

— Манхатън — отговори тя. — Трябва да свием по следващата отбивка и да обърнем.

Стрелнах Сара с поглед и се усмихнах на факта, че интуицията — каквото и да й беше подсказала — й действаше като инжекция чист адреналин. Не само на нея, а и на двама ни.

Стиснах волана и го завъртях рязко, за да прекосим осевата линия и да се престроим за платната, водещи на юг.

После изправих волана и натиснах педала на газта, сякаш се опитвахме да се измъкнем от пожар.

— Е, в коя част на Манхатън би желала да отидеш? — попитах с възможно най-спокоен тон.