Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (101)

Глава 98

Силата на експлозията ме повали на дъсчения под, а гърбът ми беше облизан от огнено кълбо. Горещината беше толкова силна, че усетих как ризата се топи върху кожата ми.

От болката ми се искаше да закрещя, но в същото време й бях ужасно благодарен. При взрив като този? Единственият начин да не чувствам болка беше, ако съм умрял.

— Господи, боли! — простена Сара.

Още една добра новина. И тя беше жива. Дори беше малко по-добре от мен. Ще ми се да можех да кажа, че съм се опитал да я защитя. Но истината е, че просто изхвърчах към нея, а гравитацията свърши останалото. Тя лежеше по гръб, а аз бях върху нея. Носовете ни направо се докосваха.

— Добре ли си? — прошепнах.

— Струва ми се, че да. А ти?

— Гърбът ми е малко попрепечен. Ще мине.

Тя не каза нищо повече. Не беше необходимо. Виждах го в погледа й. За нея наистина беше важно, че съм добре.

Чувах сирените в далечината. Завесите в дневната горяха. Също и диванът и килимът. Имаше вероятност някоя от газовите бутилки да не беше избухнала.

Засега.

— Хайде — подкани ни Харис. — Трябва да се махаме оттук.

На улицата пред сградата на Макинтайър цареше хаос. Пожарните и нови полицейски коли си проправяха път през трафика и от всички страни се виждаха въртящи се светлини.

На тротоара се бяха скупчили наематели и съседи, които се озъртаха смаяни и уплашени. Огледах се наоколо, най-после възстановил дишането си. Възрастна жена в червен халат стискаше броеница от палисандрово дърво и се молеше. До нея стоеше млада мексиканка, гушнала мъничкото си момченце.

Сара даваше описание на Коул, за да могат дванайсет полицаи да обиколят района от всички страни. Останалите ни последваха в претърсването на сградите зад тази на Макинтайър от мазетата до покривите.

В това време Харис по радиостанцията свикваше полицаите от близките станции на метрото.

— Насам! — извиках още на първия покрив, на който се бяхме качили.

Върху хидроизолацията на покрива, гледащ към апартамента на Макинтайър, близо до ръба, имаше триножник, на който беше подпрян снайпер СПП; познавах го по име, защото се използваше от екипа за спасяване на заложници във ФБР.

— СПП — разпозна го и Сара в мига, в който го зърна. — И това ако не е ирония.

Права беше. СПП означаваше „специална полицейска пушка“. Седеше подигравателно срещу нас с разпръснати гилзи наоколо.

— Всяка врата! — кресна Харис. — Ще потропаме на всяка врата!

Отново се изчаквахме, този път на слизане от покрива по стълбите, и в същия момент радиостанцията на Харис изпращя. Обаждаше се полицай от улицата. Беше открил свидетел. Тоест свидетелят беше открил него.

Бе мъж, който живееше на последния етаж в сградата зад тази на Макинтайър. Отгоре имал пълна видимост към Марта Коул след експлозията.

— Какво е видял? — попита Харис.

Полицаят се поумълча.

— Няма да повярвате — каза най-накрая.