Метаданни
Данни
- Серия
- Меден месец (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Second Honeymoon, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Хауард Роуън
Заглавие: Втори меден месец
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 26.01.2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 978-619-150-420-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9439
История
- — Добавяне
Глава 3
— Какво говориш, как така не може да се отвори?
Усмивката в миг изчезна от лицето на Аби.
Итън задърпа дръжката още по-силно, но вратата на сауната не помръдваше.
— Сякаш е заключена — каза той. Само че и двамата бяха наясно, че на вратата нямаше ключалка. — Трябва да е заяла.
Той притисна лицето си към прозорчето за по-добра видимост.
— Виждаш ли някого? — попита Абигейл.
— Не. Никого.
Той сви ръка в юмрук, потропа по вратата и извика:
— Хей, има ли някой?
Не последва отговор. Тишина. Тревожна тишина. Зловеща тишина.
— Очевидно не е била камериерката — промълви Аби. В този момент й хрумна нещо. — Мислиш ли, че може да са ни обрали и да са ни заключили тук?
— Възможно е — отговори Итън.
Не можеше да отхвърли тази идея.
Но като син на милиардер беше по-малко загрижен от вероятността да са го обрали, отколкото да е заключен в сауна.
— Какво ще правим? — попита Аби.
Започваше да се плаши. Виждаше го в погледа й, а това плашеше него.
— Първо ще спрем подгряването — отвърна той и избърса потта от челото си. Натисна бутона за изключване на контролния панел. След това взе черпака, който стоеше до вулканичните камъни, и го показа на Аби. — Това е второто.
Итън подпъхна дървената дръжка на черпака под вратата като лост и натисна с цялата си тежест.
— Получава се! — възкликна тя.
Вратата се повдигна от пантите си, бавно се отмести. С още малко усилия Итън щеше да успее да… щрак!
Дръжката се прекърши като кибритена клечка и Итън политна към стената с главата напред. Обърна се, а Аби ахна:
— Тече ти кръв!
Над дясното му око имаше рана, а на бузата му — червена капка. След това струйка. Като лекар на Аби не й бе чужда гледката на кръв и винаги знаеше какво трябва да направи. Това беше различно. Не беше в кабинета си в болницата; не разполагаше с марли или бинтове. Нямаше нищо. А и този, който кървеше, бе Итън.
— Е, не се бой — опита се да я успокои той. — Всичко ще бъде наред. Ще се справим.
Тя не беше убедена. Онова, което й се беше струвало горещо страстно, сега беше само горещо. Ужасно горещо. При всяко вдишване усещаше как топлината в сауната пари дробовете й.
— Сигурен ли си, че подгряването е изключено? — попита тя.
Всъщност Итън никак не беше сигурен. Помещението ставаше дори още по-горещо. Как е възможно?
Не го интересуваше. Скритият му коз беше тръбата в ъгъла, клапанът за аварийно изключване.
Стъпи върху пейката и завъртя крана перпендикулярно на тръбата. Последва шумно съскане. Въздишката на облекчение на Аби беше още по-силна.
Не само че топлината престана да бълва, но и от вентилатора на тавана нахлу хладен въздух.
— Ето — заяви Итън. — Ако имаме малко късмет, може да сме включили аларма. Дори и да не е така, ще се справим. Имаме много вода. Накрая все ще ни намерят.
Но едва беше изрекъл това, и двамата сбърчиха носове и започнаха да душат въздуха.
— Каква е тази миризма?
— Нямам представа — отговори Итън.
Каквато и да беше, в нея имаше нещо нередно.
Аби първа се разкашля и отчаяно вкопчи ръце в шията си. Гърлото й се бе затворило, не можеше да диша.
Итън се опита да й помогне, но само след миг и той не бе в състояние да си поеме дъх.
Всичко се случваше толкова бързо. Спогледаха се със зачервени и насълзени очи, а телата им се гърчеха в агония. От това по-ужасно нямаше накъде.
Но имаше.
Итън и Аби се свлякоха на колене и ахнаха, щом видяха две очи през прозорчето на сауната.
— Помощ! — едва успя да промълви Итън с протегната ръка. — Моля ви, помогнете!
Но очите само продължиха да се взират в тях. Немигащи, безчувствени. Най-накрая Итън и Аби осъзнаха какво се случваше. Това беше убиец — убиец, който ги гледаше как умират.