Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (104)

Глава 101

Повече от дванайсет полицейски коли, които звучат поне като шейсет с включените си сирени, имат интересната способност бързо да отпушат задръстването. Харис караше; Сара и аз се държахме. Взехме двайсетте пресечки най-много за две минути.

На пръв поглед положението пред „Сейнт Алегзандър“ беше истинско въплъщение на иронията. Всичко напомняше именно за венчавка — или поне за края на такава. На стълбите се бяха скупчили голям брой доброжелатели, готови да поздравят булката и младоженеца, които сякаш всеки момент щяха да излязат от църквата, хванати под ръка.

— Господи, ще трябва да махнем всички оттук — казах в мига, в който Харис спря до бордюра.

Знаехме каква беше съдбата на последната сграда, в която се беше прицелила Коул.

Присъстващите отвън бяха лесни за отдалечаване: определено подлежаха на контрол. Истинският проблем бяха хората вътре в сградата. Думите на диспечерката продължаваха да отекват в главата ми. „Вероятно има заложници.“

Слязох от експлоръра на Харис без отличителни знаци и едва не ме прегази патрулна кола. Те вече бяха навсякъде, прииждаха на талази.

Всички полицаи се приближиха към тротоара, а Харис, Сара и аз тръгнахме нагоре по стъпалата на църквата. Тъкмо се канех да извикам, за да привлека вниманието на тълпата, когато млад свещеник с късо подстригана рижа коса и лунички пристъпи напред.

— Вие от агентите на ФБР ли сте? — попита ме той.

Странен първи въпрос. Откъде знаеше?

— Да. Аз съм агент О’Хара.

— О, добре — въздъхна той. — Слава богу, че сте тук.

— Бяхте ли вътре? — попитах свещеника.

— Всички бяхме там, но тя ни пусна — отговори той. Веднага побърза да се поправи. — Почти всички нас.

— Кой още е вътре?

— Друг свещеник. Отец Рийз.

— Някой друг?

— Не, само той. Имахме репетиция на хора, когато влетя жена, облечена в сватбена рокля. Отначало си помислих, че е някаква шега. После видях оръжието.

— Пистолет или нещо по-голямо? — попита Сара.

— Пистолет — каза той. — Носеше и още нещо. Приличаше на голямо зелено шише с безалкохолна напитка. Само че нямаше етикет.

На бас, че не е било „Севън Ъп“.

— Какво каза тя? — попита Сара.

— Че всички може да си тръгнат, с изключение на един човек. — Той се обърна към Сара и допълни: — Отец Рийз настоя да е той.

— Имаше ли още нещо?

Той кимна.

— Да. Съобщение.

— За кого? — попитах.

— За вас — отвърна той. — И за агент Брубейкър. — Обърна се към Сара. — Предполагам, че сте…

— Аз съм — довърши Сара.

— О, добре — отдъхна си той. — И двамата сте тук. Тя иска да говори с вас. И с двамата.