Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (88)

Глава 85

Това беше. Връзката. Буквално.

— Уебстраници — каза Ласал, стиснала двата реда перли на шията си. — Напоследък двойките си имат собствени сватбени уебстраници… поне част от тях.

Преди да е успяла да се изкаже докрай, пръстите на Сара вече шареха по нейното блекбери.

— Аз ще се заема с жертвите — обяви тя.

Бързо взех макбука, с който Ласал ни беше услужила. Разделяй и владей.

— Аз ще се заема с останалите — казах.

Тоест, с пощадените двойки.

Написах в гугъл имената на първата двойка в списъка ни — Памела и Майкъл Итън. Тяхната история беше публикувана в рубриката седмица след тази на семейство Келър. Към имената прибавих и още няколко думи, които се предполага, че се споменават в сватбен уебсайт — списък с подаръци и тържество. Това би трябвало да свърши работа, помислих си.

Но не постигнах нищо. В същото време Сара кресна, сякаш беше петък вечер в игрална зала:

— Бинго!

— Коя двойка? — попитах.

— Пиърс… от летището — отговори тя. — В началото на страницата се споменава, че е била създадена от кума на Скот Пиърс. — Тя превъртя информацията и набързо я прегледа в телефона си. — О, виж, има дори тема „Меден месец“.

— Божичко… Описва ли се къде точно са отивали?

— По-лошо — отговори тя и ми прочете: — „Влюбените гълъбчета ще излетят от летище «Кенеди» за Рим на следващия ден. Сигурно при толкова много направени полети с «Делта» ще получат добро намаление.“

— Със същия резултат можеха да си сложат мишени на гърбовете — заключих.

Изведнъж си спомних разговора, който бях провел с Джон Джуниър вечерта, преди да замине на лагер. Никога не знаеш кой чете нещо за теб в интернет, бях му казал. Това не беше ли най-красноречивият пример?

Двамата със Сара продължихме да търсим други уебстраници. Бяхме успели да стигнем до общия модел: всички жертви имаха уебстраница. Тези, които нямаха, бяха още живи.

Имаше едно изключение, но то всъщност доказваше закономерността. Една от двойките, която имаше уебстраница, но бе пощадена, не беше споделила подробности за медения си месец.

— Вече сме наясно — казах.

Точно това беше начинът, по който убиецът набелязваше жертвите си.

Сара пое дълбоко въздух, а после издиша.

— Да, но какво да правим сега?

— Знам какво трябва да направя аз — заяви Ласал.

Почти бях забравил, че тя и перлите й са още в стаята.

— Какво? — попитах.

— Веднага да прекратя издаването на рубриката „Брачни обети“ — каза тя.

Разбира се. Здравият разум го подсказваше. Така беше правилно. Кой би могъл да го оспори?

Всъщност аз можех.

Станах от стола си, тръгнах към Сара и церемониално се отпуснах на коляно пред нея. Тя ме изгледа, сякаш бях полудял. Ласал също.

— Какво смяташ да правиш, по дяволите?

— Да ти направя предложение — отговорих. — Сара Брубейкър, ще се омъжиш ли за мен?