Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (67)

Глава 64

Гласът на Макконъл някак пресекваше. Не беше заекване или друг говорен дефект, а приличаше по-скоро на преглъщане, нещо като диспепсия, сякаш се опитваше да задържи сандвича от ръжен хляб и пастърма, който беше ял на обяд. В резултат на това без причина поставяше ударение на случайни думи.

Това й напомни пародиите на „Монти Пайтън“. А оттам и Джон Клийз…

— Нед Синклер, така ли? Какво… бихте… искали да знаете за него? — попита той.

Сара потисна смеха си и зададе първия си въпрос, съвсем лесен.

— От коя раса е? Бял, чернокож, латиноамериканец?

Ако Нед Синклер не беше бял, разговорът щеше да бъде съвсем кратък.

— Бял е — отговори Макконъл. — Боя се, че досието му не е… пред… мен, така че не мога да ви помогна с ръст и тегло или дори с възрастта му.

— Не можете ли да прецените приблизително възрастта му?

— Бих казал около трийсетте, а може и малко по-възрастен. Не съм общувал много с него; всъщност никой тук… не е успял… истински. Нед Синклер почти не говореше.

Възрастта около трийсетте вероятно беше съвпадение, но тази неразговорливост беше в другата крайност спрямо човека в „Кантина“. Джаред Съливан определено беше приказлив, нямаше никакъв проблем с това.

— Какво още бихте могли да ми кажете за него? — попита тя.

— Вероятно би трябвало да разговаряте с лекуващия психиатър. Нед беше негов пациент известно време, но името му не ми е под ръка — каза той. — Всъщност нека… взема… картона. Ще изчакате секунда, нали?

Преди Сара да е успяла да каже нещо, вече слушаше песента на „Бийтълс“ „Дългият и труден път“, изпълнена на тромбон. Твърде неподходящо заглавие на фонова музика за изчакване.

Провери набързо електронните си съобщения, за да убие малко време. Беше само едно. Единственото ново писмо, откакто беше проверила пощата си на излизане от Овалния кабинет. Покана за следващата държавна вечеря? Място на президентската маса?

Сара се усмихна. Едно момиче има право да си мечтае…

Погледна името на подателя. Кой? Не се сети в началото. После й просветна.

Марк Камбъл. От телефонния й списък.

Той беше шериф на Уинемука, Невада, градчето, в което беше живяла първата жертва Джон О’Хара.

Сара плъзна поглед по темата на писмото и се оживи на мига.

Тя гласеше: „ОТКРИХ НЕЩО“.