Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (105)

Глава 102

— Не го правете — намеси се Харис. — Не влизайте вътре. Това е ужасна идея. — Той посочи към алеите от двете страни на „Сейнт Алегзандър“, които разделяха църквата от околните постройки. — Трябва да има поне още две места, откъдето да се влезе, без тя да разбере. Специалният отряд ще пристигне след по-малко от десет минути.

— Ами ако не разполагаме с десет минути? — попита Сара. — Аз мисля, че ги нямаме.

— Тя вече уби повече от дванайсет души, а сега е облечена в сватбена рокля и размахва пистолет — добавих.

С това сложих край на опитите на Харис да ме разубеди.

— Ти какво ще кажеш? — обърнах се към Сара. — Идваш ли?

Тя извади своя глок от кобура и го затъкна отзад в колана.

— Нека поне проверим останалите входове — примирено предложи Харис. — За всеки случай.

Две групи от по четирима души се разделиха от двете страни на църквата. След по-малко от минута имахме отговор и от двамата.

— Страничната врата е отключена — прошепна един от полицаите в радиостанцията на Харис.

— Вратата на мазето води към стълбище надолу — прошепна друг. — Също е отключена.

Харис отново ме погледна.

— Не размисли ли?

— Съжалявам.

Харис се обади и на двата екипа. Нямаше как да не забележа, че в шепота му, макар и тих, се долавяше гняв.

— Останете на позиции — нареди им той. — Влизате, щом чуете изстрели.

Обърна се и изръмжа към останалите полицаи да избутат тълпата от зяпачи по-назад. Забелязах, че в края на пресечката пристигна първият новинарски бус. До минути щяха да са много повече.

— Готов ли си? — попита Сара.

Кимнах.

— За протокола искам да отбележа, че и двамата сте побъркани — заяви Харис.

— Е, можеше да бъде и по-лошо — отвърнах.

— Как? — учуди се той.

— Би могла да поиска да влезем тримата.

Плеснах го по ръката и със Сара изкачихме останалите стъпала на църквата. Спряхме се пред вратата.

— Религиозна ли си? — попитах.

— Лютеранка съм — отговори тя. — А ти?

— Католик. Като момче дори бях помощник в църквата — казах. — Това трябва да се брои за добър знак, нали?

И двамата извадихме пистолетите си.

— Да идем да проверим — предложи тя.