Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (34)

Глава 31

Сандвичите подсказваха, че става въпрос за нещо по-особено.

Сара беше присъствала на безброй брифинги, провеждани от Дан Дризън, и на нито един от тях не беше сервирано нещо, което става за ядене. Нямаше кексчета или кифлички, нито бисквитки или друго за похапване. Със сигурност не и сандвичи, никога. Просто не беше в стила му. Искаш храна от кетъринг за брифинга? Върви да работиш за Марта Стюарт.

Но сега имаше сандвичи по средата на конферентната маса.

Тя хвана първия полет от Талахаси, след това взе такси право от национално летище „Рейгън“ за Куонтико, остави багажа в кабинета си, без отклонения се добра до конферентната зала секунди преди началото на брифинга на Дризън в четири часа и това беше първото, което забеляза. Чиния със сандвичи. Никога разнообразни студени хапки не бяха носили толкова скрит смисъл.

Това не беше обикновен брифинг.

И по-същественото бе, че не изцяло Дризън дърпаше конците. Той обслужваше някой друг.

Сара се примири, че скоро ще разбере. Дризън още не беше пристигнал.

Междувременно получи поздравления за работата си в Талахаси от останалите хора в стаята — агенти и анализатори, като анализаторите имаха превес. ОП, Отделът за поведенчески анализ, имаше първостепенната задача да събира и интерпретира информация. Зад всеки оперативен агент стояха по трима анализатори в централата в Куонтико.

— Е, за какво става въпрос? — попита Тай Агоста, криминалният психиатър на отдела и вероятно последният човек на планетата, който неизменно носеше сака от рипсено кадифе с кръпки на лактите.

Не само ги носеше, а внушаваше определен образ чрез тях.

— Надявах се, че ти си наясно — отвърна Сара.

— Дризън се е заключил в кабинета си от един час — каза Агоста. — Това е единственото, което знам.

— С кого?

Той кимна към вратата. Ето с кого.

Сара се обърна и видя как Дан Дризън влиза в стаята с типичните за него големи крачки. Придружаваха го трима мъже в тъмни костюми с посетителски баджове и типичната скована поза на хора, които по цял ден носят кобури през рамо.

Единият от тях изглеждаше познат. Сара го беше виждала, но не можеше да се сети кой е. Дризън сигурно щеше да го представи, както и останалите двама колеги.

Не го направи. Дризън просто даде начало на брифинга. Тримата мъже седнаха на задния ред столове по периметъра на стаята, сякаш бяха дошли просто да наблюдават.

Но не преди всеки от тях да си вземе сандвич.

— Невада, Аризона и Юта — започна Дризън, а осветлението в стаята беше намалено благодарение на Стан, аудио/видео техника, който управляваше всички монитори в предната част на помещението.

Най-големият плосък екран светна зад Дризън, докато той говореше, и резюмето, което бе представил на Сара по телефона, се появи подредено по точки.

Три различни щата.

Трима мъртви мъже.

Всичко в рамките на две седмици.

Всички с еднакви лични и фамилни имена.

Екранът остана празен, после зад Дризън да се появи последната информация с едър шрифт.

Там пишеше:

УБИЕЦЪТ С ЖЕРТВИ ДЖОН О’ХАРА.