Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (2)

Две

Щом слезе от последното стъпало, Нед се обърна надясно, продължи в тъмнината с протегнати напред ръце през трапезарията и кабинета, застлани с плътен бежов мокет, и спря пред вратата на татковата си библиотека, където не му беше позволено да влиза. Никога.

Замръзна, щом радиаторът изклокочи, а после изтрака няколко пъти, сякаш го удряха силно с юмрук или чук. Последва шум от бликнала вода по старите ръждиви тръби. Но нищо повече. В къщата не се чуваха други стъпки или гласове. Единствено неговото сърце, което биеше лудо в гърдите му.

Връщай се в леглото. Не можеш да се бориш с Торбалан сега. Може би когато пораснеш още малко. Моля те, моля те, моля те, връщай се в леглото.

Само че Нед вече не искаше да слуша този вътрешен глас. В момента му говореше друг глас, много по-силен. По-дързък. Безстрашен. Той му казваше да продължава. Не се бой! Не бъди бъзльо!

Нед влезе в библиотеката. До прозореца имаше махагоново бюро. То беше слабо осветено от малък електрически часовник от онези с преобръщащите се цифри като на старите табла за спортни резултати.

Бюрото беше масивно. Прекалено огромно за стаята. От лявата страна имаше три големи чекмеджета.

Единственото важно от тях беше най-долното. То винаги стоеше заключено. Нед посегна през бюрото и с две ръце хвана чаша за кафе, в която имаше моливи и химикалки, гуми и кламери. Пое си дълбоко дъх, сякаш броеше до три, и вдигна чашата.

Беше там. Ключът. На същото място, където го беше намерил няколко седмици по-рано. Защото седемгодишните любопитни момчета са в състояние да открият почти всичко и най-вече нещата, които не е бивало да открият.

Нед взе ключа и го стисна между палеца и показалеца си, за да го мушне в ключалката на най-долното чекмедже.

Завъртя го леко по посока на часовниковата стрелка, докато не чу звука. Щрак!

След това много внимателно и бавно, за да не шуми, Нед издърпа чекмеджето.

И извади оръжието.