Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (15)

Глава 12

Началникът на полицията Джоузеф Елдридж, чиято юрисдикция покриваше всеки квадратен сантиметър от четирийсетте острова и рифа, съставляващи Търкс и Кайкос, запали пурета зад безупречно чистото си бюро и се загледа в мен, сякаш знаеше нещо, което ми бе неизвестно.

Несъмнено беше така. Ето защо бях „ескортиран“ от летището право до неговия кабинет.

Освен него в стаята имаше още двама души: председателят на комитета по туризма и заместник-началникът на полицията.

Така и не разбрах имената им, но това беше без значение. Те седяха встрани и не демонстрираха желание да участват в разговора. Диалогът се водеше изключително между Елдридж и мен.

— Не знаех какво да очаквам от господин Бреслоу — започна Елдридж. — Само, че нещо ще се появи. Или вероятно би трябвало да кажа някой.

Очевидно състоянието и репутацията на Бреслоу го бяха изпреварили. Усмихнах се:

— Винаги е за предпочитане да бъде някой, нали така?

Елдридж се облегна на стола си и се разсмя. Малко приличаше на по-възрастна версия на Дензъл Уошингтън, а гласът му напомняше този на Джеймс Ърл Джоунс. В крайна сметка изглеждаше приятен човек.

Но като че ли границата между да съм добре дошъл или не в Търкс и Кайкос беше доста тънка, а аз бях предприел каскада и се бях приземил като цирков акробат.

— Е, какво възнамерявате да правите по време на престоя си? — попита той.

Щом Елдридж беше достатъчно умен да предвиди, че Бреслоу ще наеме частен детектив, а също така и да провери графика на всички пристигащи частни самолети, докато открие този, който е собственост на Бреслоу, нямаше да го дразня. Като оставим настрана обстоятелствата в личния ми живот, аз бях агент от ФБР, Бюрото ми беше дало „отпуск“ и се опитвах да помогна на човек, претърпял съкрушителна загуба.

Точно това му казах и добавих:

— Тук съм, за да се уверя, че по време на разследването не е останал и един непреобърнат камък. В това няма нищо лошо, нали?

Елдридж кимна.

— Носите ли огнестрелно оръжие? — попита той.

— Не.

— От ФБР наясно ли са, че сте тук?

— Да.

— Сам ли работите?

— Зависи.

— От какво?

— От склонността ви да споделите информация с мен — отговорих. — За начало, какво е разкрило разследването ви досега? Заподозрени? Резултати от аутопсиите?

Елдридж тръсна пуретата в голяма раковина на бюрото си, която служеше за пепелник. Имаше да взема решение.

От една страна, можех да му помогна в разследването. Вероятно не разполагаше с подчинен с моето минало и опит. От друга страна, бяхме се запознали току-що. Можеше да се окажа някой луд за връзване. А, да попитам, шефът ми дали спомена, че посещавам психоаналитик, началник?

Елдридж поседя втренчен в мен, след това отмести поглед към двамата мъже, застанали до стената. Това беше първият момент, в който им обърна някакво внимание.

Може би се дължеше на начина, по който ги погледна, а може и планът да е бил такъв още от самото начало, но двамата се изправиха на мига и излязоха от стаята като закачени един за друг.

Сега имах Елдридж изцяло на свое разположение.

Или може би беше обратното.