Метаданни
Данни
- Серия
- Меден месец (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Second Honeymoon, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Хауард Роуън
Заглавие: Втори меден месец
Преводач: Надя Баева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 26.01.2015
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 978-619-150-420-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9439
История
- — Добавяне
Глава 81
Още при първата стъпка човек можеше не само да чуе жуженето в сградата на „Ню Йорк Таймс“. Можеше и да го усети.
Двамата със Сара влязохме бързо в огромното фоайе и се загледахме в стотиците окачени малки екрани, по които вървяха откъси от новини и се движеха и сменяха като в синхронизиран танц.
Слязохме от асансьора на двайсет и втория етаж и Сара се представи на млада жена със свежо лице, очила с рогова рамка и с бяла жилетка. Можех да се обзаложа, че тя е единствената рецепционистка в Манхатън, която чете Пруст под бюрото си.
— Госпожица Ласал ви очаква — съобщи тя. — Един момент.
Позвъни в офиса на редакторите и след секунда друга млада жена ни поведе през коридор, по чиито стени имаше снимки на част от стотиците наградени с „Пулицър“ автори на вестника.
— Аз съм личната асистентка на госпожица Ласал, между другото — обяви тя през рамо.
Тонът й беше уверен, но също така и фалшив. Плахостта, която се появи в походката й при приближаването на ъгловия кабинет, не остави и капка съмнение, че е напълно стресирана от шефката си.
Лесно можеше да се види защо.
Емили Ласал, редактор на сватбената рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и доайен на висшето общество в Манхатън, беше смущаващ образец на изрядност и приличие. Косата, гримът, тоалетът й — допълнен от два реда бели перли — бяха с напълно завършен вид. Всичко беше обмислено.
Нещата изглеждаха под строг контрол до момента, в който личната й асистентка затвори вратата и ни остави насаме. Тогава госпожица съвършенство буквално рухна.
— Чувствам се толкова отговорна — проплака тя и изведнъж по скулите й взеха да се стичат сълзи. — Аз избрах тези двойки.
Това, разбира се, беше глупаво. Едва ли вината беше нейна. И все пак можех да разбера защо е толкова разстроена. Сериен убиец ликвидираше младоженци по време на медения им месец и тези младоженци ги свързваше само едно — всички те бяха представени в рубриката „Брачни обети“.
— Не бива да вините себе си — зае се да я успокоява Сара, сякаш бе най-близката й приятелка. — Това, което можете да направите, е да ни помогнете.
— Как? — попита тя.
— През последните две седмици рубриката е била посветена на семействата Пиърс и Бреслоу. Семейство Келър, последната двойка, всъщност е било представено почти преди два месеца — заговорих.
— Да, помня — каза Ласал. — Те бяха отложили сватбеното си пътешествие. Завършваха образованието си по право, нали?
— Точно така — потвърди Сара. — Това означава, че между жертвите има петседмична празнина. Изчислихме.
— Или, казано по друг начин, пет седмици, в които са представяни други новобрачни двойки, които още са живи — допълних.
— Защо мислите, че са били пощадени? — попита Ласал.
— Нямам представа. Всъщност първо искаме да се уверим, че е точно така — обясних. — Поне една от тези двойки може още да е на сватбено пътешествие.
— О, господи — ахна Ласал, разтърсена от реалността.
Имаше нещо още по-лошо от три мъртви младоженски двойки от „Брачни обети“.
Четири мъртви двойки.