Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (102)

Глава 99

Първата ми цинична мисъл беше: искаш ли да се обзаложим?

След всичко, на което бях станал свидетел през годините — да не говорим за последните няколко дни, — дали беше останало нещо, на което да не повярвам, нещо, което да ме изненада?

Е, трябваше да призная, че в този случай стана така.

Същото се отнасяше и за Харис.

— Повтори — каза той по радиостанцията.

Чухме за втори път разказа на полицая, който наблягаше на всяка дума. Особено на последните.

— Свидетелят твърди, че видял жена да тича по покрива след експлозията — обясни той. — Била облечена в сватбена рокля.

Харис не пропусна нито дума. Освен това не приемаше нищо за даденост. Щеше да прати известие до всички полицаи в района, а и извън него. Подробностите бяха от значение.

— Сватбената рокля — заговори той. — Цветът й… бяла ли е била?

— Да — отвърна полицаят, а в тона му се усещаше типичният нюйоркски сарказъм. — Булките се обличат в бяло.

Каква гледка само. Докато се опитвах да си го представя, нещата като че ли се нареждаха по местата си. Цялостната картина.

— Божичко, казвала е истината, нали така? Просто е обърнала ролите.

— Какво имаш предвид? — попита Харис.

— Не Марта Коул е развалила годежа. Бил е Макинтайър — обясни Сара, която веднага беше влязла в крачка. — Това е нейният мотив, не неговият. — И посегна към мобилния си телефон.

— Какво правиш? — попитах.

— Мислиш, че се е издокарала без причина? Съмнявам се — каза тя.

Бях прекарал достатъчно време със Сара, за да знам, че следва интуицията си. Личеше си по изражението й, по начина, по който прехапваше долната си устна. Проблемът беше, че не бях на нейната вълна.

До момента, в който набра номера.

— Емили Ласал, моля — каза тя. — Кажете й, че се обажда агент Брубейкър и е спешно.