Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (13)

Глава 10

— Може ли да получа лекарствата си, моля? — попита спокойно Нед.

Изпъчените гърди на Професионалиста се спихнаха като надуваем замък след църковен празник. Подир всичкото това ръчкане, дразнене и дори жестокост той не искаше да повярва, че Нед може само толкова. Нищо. У предполагаемия научен гений нямаше грам борчески дух.

— Знаеш ли какво? Аз мисля, че си бъзльо — присмя му се Професионалиста и посегна за чашката с лекарства върху количката си.

Предишната вечер обаче Професионалиста изобщо не беше мислил. Бяха го повикали да замести Едуардо, който обикновено разнасяше вечерята на пациентите. Едуардо се беше обадил, че е болен. Най-смешното беше, че страдаше от хранително отравяне, вероятно причинено от опитване на някое болнично ястие.

И така, предишната вечер Професионалиста най-нехайно бе раздал подносите с храна по всички стаи и етажи. Включително и на седмия етаж. Съвсем забрави, че ПАН трябва да получат различен десерт от останалите пациенти. Беше проста грешка.

Но пък понякога и разликата между живота и смъртта е проста като тази между сладолед тип „сандвич“ и черешов скрежко…

На клечка.

— Ето, изпий ги — каза Професионалиста и му подаде чашката с хапчетата.

Нед посегна, но не пое чашката, а сграбчи китката на Професионалиста в хватка като менгеме.

Дръпна го към леглото, сякаш пускаше косачка за трева. В известен смисъл правеше точно това. Нека кълцането започне.

Нед вдигна другата си ръка и ожесточено започна да мушка със сладоледената клечка, която беше подострил като бръснач в бетонната стена. Прободе Професионалиста в гърдите, рамото, бузата и ухото, а после отново се върна към гърдите и мушкаше ли, мушкаше, а кръвта пръскаше като фойерверк.

Накрая за финал Нед заби клечката дълбоко в шията на некомпетентния служител — право в десетката! — и сряза сънната му артерия, сякаш беше стрък червена папрат.

Как е, Професионалист, държиш ли се?

Не се държеше. Професионалиста се свлече на пода и се опита да изкрещи за помощ, но от устата му излезе единствено още кръв. Този образ, който не можеше да си затвори устата, внезапно изгуби способност да каже и дума.

Нед стана от леглото и загледа как кръвта на Професионалиста изтича, броеше колко ще му отнеме да умре. Беше като броенето на плочките по тавана, помисли си. Почти успокояващо.

Дошло бе време да си върви.

Нед събра личните си вещи, малкото неща, които от болницата му бяха позволили да задържи. Напускаше заведението. Щеше да се промъкне покрай минималния персонал тихо като мишле.

Или като малко момченце, въоръжено с пистолета на татко.

Но преди да си тръгне, хвърли последен поглед към Професионалиста, проснат мъртъв на пода. Този тип никога не би се досетил за истинската причина, по която Нед го беше убил — и представа си нямаше. Беше без значение, че е гаден кучи син. Нед това изобщо не го засягаше.

Всъщност Професионалиста беше направил нещо още в първия си работен ден, което задвижи пъклен план в съзнанието на Нед.

Ужасен, гнусен план…

Професионалиста беше казал на Нед истинското си име.