Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (26)

Глава 23

Не можех да си спомня кога за последен път бях влизал в дома си със съзнанието, че той е пуст. Винаги някой — Маршал, Джуди, Джон Джуниър или Макс — отговаряше, когато влизах и се провиквах: „Ехоо? Има ли някой вкъщи?“.

Не се бях замислял особено за това, че ще бъда сам, след като всички заминат. Сега усещането беше странно. Дори малко тъжно. И донякъде злокобно.

Бях прибрал пощата, преди да вляза в къщата, започнах да я прехвърлям и извадих бутилка „Хайнекен лайт“ от хладилника. Момчетата сигурно едва бяха успели да разопаковат багажа си в лагера, така че нямаше шанс да съм получил писмо от тях. Имаше само няколко сметки, рекламни брошури и…

Какво е това?

Между последния брой на „Спортс Илюстрейтид“ и каталог на „Ел Ел Бийн“ се беше мушнал един от онези кафяви пликове с въздушни мехурчета. Адресът ми беше написан на ръка с черен маркер, а пликът беше запечатан с много, ама наистина много тиксо. Направо цяла ролка.

Каквото и да имаше вътре, изключено бе да изскочи само.

Така се бях впечатлил от тиксото, че остана нещо, което не забелязах веднага. Пощенската марка беше с печат от Парк Сити, Юта, но нямаше обратен адрес. Нито в горния ляв ъгъл, нито отзад, никъде.

О, страхотно. Не се поддавай на параноя…

Разбираемо е агент от ФБР да е малко… ами… стреснат при получаването на тайнствен пакет по пощата. Юнабомбър или друг като него? Някое от заразените с антракс писма като онези след единайсети септември? Всъщност оттогава всякаква поща, която пристига до мен или който и да е друг агент от службата ми без обратен адрес, подлежи на оглед с рентген.

И все пак това не беше службата. Беше домът ми и аз нямах рентгенов апарат, монтиран до стария „Блек енд Декер“ в мазето.

НӚ ти сега.

Пораздрусах пакета набързо като хлапе в коледната сутрин, грабнах ножица и го разрязах от едната страна. Дотук добре. Нямаше подозрителен прах и определено не беше бомба.

Оказа се, че е Библия.

Сериозно? Библия?

Първата ми мисъл беше, че това е опит на някоя религиозна благотворителна организация да увеличи приходите си.

Но вътре не беше пъхнато писмо. Нямаше настойчива молба. Само Библия.

Не, почакайте. Крадена Библия.

Отворих я и видях печат „Собственост на хотел «Фронтиър», Парк Сити, Юта“ от вътрешната страна на корицата.

Хотел „Фронтиър“? Никога не бях чувал за него, а и дума не можеше да става да съм го посещавал. Бях почти сигурен, че не познавам никого от Парк Сити. Веднъж бях ходил на ски в Диър Вали преди много, много години, но толкоз, беше единственото ми посещение.

Отпих последната глътка от бирата си, замислих се дали да не зарежа това и да се заема с нещо по-належащо — като да си взема втора бира от хладилника, — но в този момент забелязах, че една от страниците е с прегънато ъгълче.

Отворих на нея.

В следващия момент преобръщах дома си наопаки.