Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (39)

Глава 36

На Сара й бяха нужни няколко секунди, за да се опомни — няколко дълги, мъчителни и ужасно унизителни секунди, които й се сториха цяла вечност.

Това се случва наистина, нали така? И аз съм чисто гола.

— Сара, почакай! — избъбри Тед.

Тя нямаше желание да чака. Че кой би имал? Сара грабна шлифера си и припряно прикри гърдите си, преди да побегне от банята. Ситуацията като че ли нямаше как да стане още по-неприятна, но тя се подхлъзна, едва не падна и си навехна глезена.

— Проклет да си, Тед.

Мярна смътно спалнята на Тед, докато профучаваше през нея, но дори така забеляза следите, на които по-рано не беше обърнала внимание.

Наличието не на една, а на две възглавници върху неоправеното легло. Двете чаши за вино на масичката до него. Бордо ли пихте, гадняр такъв? Как не бе забелязала нищо?

Вече знаеше как. Имаше му доверие.

Частица от нея искаше да се върне и да се разправи с Тед пред погледа на „онази жена“, която и да беше тя. Тази частица обаче нямаше шанс пред непоносимата болка, която я изпълваше. В секундите, през които беше стояла като вцепенена пред душа, тя заложи на инстинкта си, а той й казваше да бяга. Изчезвай! Отивай си! Махни се оттук! Тя нямаше власт над инстинктите си.

Този факт жегна Сара още по-силно.

В работата си винаги съумяваше да събере кураж, да призове силата на духа си, да запази самообладание, без значение в каква ситуация е попаднала. Но тук — не носеше значката си, не носеше нищо — можеше единствено да избяга. Чувстваше се безпомощна, смешна и засрамена.

— Сара, спри! Моля те! — извика Тед.

Беше зад нея и се опитваше да я догони, в същото време се стараеше да задържи хавлията около кръста си. Беше съвсем мокър.

Сара спря в преддверието. Не искаше скандалът да излиза извън пределите на апартамента му или на показ пред някой съсед. Освен това все още притискаше шлифера към тялото си.

— Обърни се — нареди тя.

Тед примигна объркано.

— Моля?

Тя сведе поглед към тялото си. Нямаше начин повече да я види гола. Нито сега, нито изобщо някога.

Той се усети.

— О…

Сара облече шлифера си, щом Тед се обърна на другата страна.

— Искам просто да обясня — каза той през рамо.

— Да обясниш? Какво има да обясняваш? Направи голяма грешка, а бъркаш още повече, щом мислиш, че се различаваш от останалите женкари.

Той се обърна отново.

— Не съм женкар, Сара. Какво изобщо правиш тук? Трябваше да ми съобщиш, че се прибираш.

— Защо? За да продължиш да ме мамиш?

— Никога не съм те мамил.

— Това не е съдебна зала, Тед. В момента не си адвокат.

— Бих могъл да кажа същото и на теб.

— Какво означава това? — попита тя.

— Означава, че не можеш да престанеш да бъдеш която си.

— Заради това ли е всичко? Заради работата ми? Трябваше да ми кажеш, че длъжността ми на агент те притеснява.

— Мислех, че не е така — промърмори той.

— Ами момичето под душа с какво се занимава?

Не му се искаше да отговаря, но Сара не сваляше поглед от него и накрая той се предаде.

— Работи в моя офис — призна.

— И тя ли е адвокат? — но Сара знаеше, че не е така.

— Помощник е — отговори глупаво той.

— Искаш да кажеш, че работи за теб. Тя ти е подчинена.

— Значи се изявяваш и като психоаналитик, а? Хубаво! — избухна нервно той. — Сега сигурно ще ми кажеш, че съм се почувствал заплашен от теб.

— Така ли е?

— Знаеш ли какво? Имах намерение да се извиня, но майната му, не съжалявам.

— Виждам. Разбирам, Тед. Повярвай ми, така е.

— Аз съм мъж, Сара. Мъжът не обича приятелката му да… — той замълча.

— Какво? Какво щеше да кажеш? — попита тя. — Очевидно мога да го понеса.

— Как мислиш, че се чувствам, като знам, че приятелката ми, обучена във ФБР, може да ми срита задника? — изтърси той.

Сара поклати глава.

— Първо, бивша приятелка, ако съм била такава за теб. И второ, относно това какво би почувствал… не съм много сигурна — каза тя. — Вероятно нещо такова.

Тя стегна ръката си в юмрук и го удари със странично кроше, така че той се блъсна в стената и събори снимката, на която беше възседнал своя „Харли Дейвидсън“, и стъклото се разби на парчета.

Спокойно, без да казва нищо повече, Сара се обърна и понечи да излезе от апартамента. Работата й тук беше приключена.

Само че не успя да устои на изкушението. Обърна се към Тед, който продължаваше да седи на пода и да държи челюстта си.

— Е? Какво е усещането да те срита момиче? Дори не съм особено едра, Тед.