Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (29)

Глава 26

Думите се нижеха отново и отново в съзнанието на специален агент Сара Брубейкър.

„Има още една и никога няма да я откриете — беше казал онзи ненормалник. — Горкото момиченце няма да оцелее дълго. И то ще умре също като останалите. Всъщност може вече да е умряло.“

Агент Брубейкър мушна ръка под подгизналата си от пот блуза. Сряза презрамките на сутиена с швейцарското си ножче. Отвори закопчалката от предната страна и измъкна сутиена си. Мушна го в спортния си панталон заедно с ножчето.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Дъг Траут, началникът на полицейското управление в Талахаси.

— Дай ми две ластичета, моля те — каза тя, без да обръща внимание на въпроса му, нито на погледа, който хвърли на прилепналата към гърдите й блуза.

Да. Много добре знаеше какво прави.

Траут изчезна в склада на около метър разстояние, а Сара хвана дългата си до раменете червеникавокестенява коса. Чуваше отброяването на секундите в главата си.

С изключение на двамата полицаи, застанали в двата края на коридора, административният отдел над главния терминал на местното летище в Талахаси беше празен. Имаше само АНП. Абсолютно необходим персонал.

Що се отнася до единствената допусната личност, която не принадлежеше към персонала, краката и ръцете му бяха закопчани за стола и масата оттатък затворената зад гърба й врата. Малка конферентна зала без прозорци. Временна затворническа килия.

През последните седем месеца невероятният негодник Травис Кингслип беше подложил на терор околността на Флорида с отвличане, изнасилване и убийство на пет малки момичета в радиус от пет километра от Талахаси.

Откакто след изчезването на четвъртото момиче случаят беше възложен на Сара, тя беше прекарала всяка минута от времето си в опит да открие кой беше той — и да се надява, че ще настъпи момент, в който ще се подхлъзне и ще направи грешка. Това така и не стана.

Вместо него го направи някакъв тип, пародия на крадец. Наркоман.

Съсед се обадил в полицията, след като забелязал човек да се измъква през прозореца на мазето на двустайната къща в провинциален стил на Кингслип в градчето Ламонт на близо петдесет километра от летището.

При пристигането си в къщата полицаите не само заловили крадеца, но и осъществили огромен пробив по случая с убийствата.

Цялата спалня на Кингслип била облепена със снимки в едър план на гърдите на малолетните момичета — дигитални снимки, отпечатани в домашни условия от всички възможни ъгли, направени така, че да не се виждат лицата. Все едно да разпознаеш манекени.

Най-малкото бяха спипали детски порнограф. Пристигна Сара и забеляза бенката с бъбрековидна форма на една от снимките. Тя отговаряше на описанието, дадено от родителите на едното изчезнало момиче.

След един час Сара и половината полиция в Талахаси щурмуваха пистата на летището при трийсет и девет градусова жега.

Кингслип, служител по товаро-разтоварната дейност, призна на мига.

— Трябваше просто да попитате — каза той.

След това, веднага щом му прочетоха правата, избухна в смях. Беше същият ненормален и извратен смях, който Сара беше чувала твърде често по време на кариерата си при залавяне на серийни убийци.

Смехът на Кингслип беше може би най-ужасният от всички.

— Има още една и вие никога няма да я откриете — беше казал той. — Горкото момиченце няма да оцелее дълго. И то ще умре също като останалите. Всъщност може вече да е умряло.

Началникът на полицията Траут се върна с двете ластичета и озадачена физиономия.

— Ето — каза.

Сара взе ластиците и бързо прихвана косата си с тях на малки опашчици зад ушите. Траут я гледаше и кимаше. Вече беше схванал.

— Аз няма да влизам там с теб, нали?

Не питаше сериозно. Въпросът му беше риторичен. Беше опознал Сара след пристигането й от Куонтико поне дотолкова, че да бъде сигурен в едно. Всъщност в две неща.

Сара Брубейкър беше целеустремена като никой друг, когото познаваше.

А Травис Кингслип беше неин.