Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (64)

Глава 61

Всъщност брифингът се оказа лесната част. Президентът слушаше внимателно, като си нахвърляше обичайните бележки. Не я прекъсна нито веднъж. Сара говореше ясно, сбито и се придържаше към фактите. Съвсем хладнокръвно. Странно, помисли си тя. Може би просто човекът е добър слушател.

После дойде ред на въпросите и отговорите.

Президентът седеше в едно кресло, очевидно „неговото кресло“, а сред останалите присъстващи бяха началникът на канцеларията му Конрад Гилмартин и прессекретарят му Аманда Кайл, която всъщност — каква ирония — малко приличаше на Си Джей от „Западното крило“. Предвид привичния маниер, с който двамата се настаниха на канапето от лявата му страна, очевидно това бяха „техните места“.

В единия край на канапето, разположено срещу тяхното, седеше Дризън, а в другия — Джейсън Хоторн, заместник-началникът на Тайните служби. Сара беше притисната между тях и изпитваше неприятното чувство, че е пътник на средно място в самолет.

Просто приятна сбирка в широк кръг.

Президентът прочисти гърло и изстреля първия си въпрос към Сара.

— Има ли причина да се предполага, че моят шурей би бил сред мишените на този убиец?

— Имате предвид дали е по-вероятна цел от всеки друг с име Джон О’Хара, така ли, сър? — попита тя.

— Да, точно така.

— Краткият отговор е, че още не знам.

Президентът бавно поклати глава. Изведнъж Сара престана да се чувства уютно в тази стая.

— Подобен отговор бих могъл да получа от кого да е, агент Брубейкър — изрече той. — Вие кой да е ли сте?

Опа.

Дризън се готвеше да й хвърли спасителен пояс, но Монтгомъри го спря с жест, едва доловим, но с безпогрешен подтекст.

Президентът гледаше Сара в очакване. Тя знаеше, че този път не може да се надява на усмивка и шега за финал.

Стегни се, Брубейкър! Още по-добре, кажи му какво мислиш наистина.

— Прав сте, господин президент. Нека опитам отново — успя да каже най-после. — Мотивацията на серийния убиец няма абсолютно нищо общо с вашия шурей. Това е моето убеждение.

Останалите присъстващи, с изключение на Дризън едва се сдържаха да не изкажат възраженията си. Това е нелепо! Как бихте могли да сте сигурни на този етап?

Но не искаха да си позволяват волности пред шефа си. Прехапаха езици.

Колкото до президента, той се облегна заинтригуван в креслото си.

— Продължавайте — изрече. — Убедете ме.