Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (86)

Глава 83

Покажете се, покажете се където и да сте…

Фарут Пасан разполагаше с всичката необходима информация за младите Чарли и Мелиса Козмър, включително и как изглеждат. Направо от младоженската рубрика на „Ню Йорк Таймс“ беше изпратена непринудена снимка на усмихнатата двойка на дансинга по време на сватбеното им тържество в хотел „Сейнт Реджис“.

Заглавието над тях гласеше „Брачни обети“.

Знам, че сте някъде там, Чарли и Мелиса. Къде се криете?

Фарут се движеше по маршрута, по който по-рано беше минала групата и от който младоженците се бяха отклонили. При всяка крачка плъзваше поглед и оглеждаше наоколо, без да пропуска и сантиметър от терена.

Наричаха Халеакала национален парк, но в повечето участъци приличаше направо на джунгла. Дърветата, сключените клони, месестите зелени листа бяха толкова гъсти, че усещането беше почти зашеметяващо.

Цареше и оглушителен шум.

Чуруликането, крясъците и песните на повече от четирийсет вида птици в парка бяха непрестанни, но бяха нищо в сравнение с грохота от водата на отделните водопади по маршрута.

Фарут тръгна към най-големия от тях с пълното съзнание, че няма отбивка от пътеката, която да води към него.

Разбира се, това не означаваше, че авантюристичната млада двойка не би се изкушила да се наслади на гледката.

Фарут си проправяше път през огромните бананови дървета, но почти беше готов да се откаже и да си тръгне. Беше толкова близо до водата, но не виждаше нищо друго.

Почакай секунда. Стой.

Сред високата трева близо до самия ръб нещо мърдаше. Приближи се на още няколко крачки и видя какво е. Или по-скоро кой е.

Елементът на изненада определено присъстваше.

Фарут се усмихна. И как не? Тези двамата нямаха ни най-малка представа, че някой иска да ги убие.

О, ами…

Усмивката изчезна от лицето на Фарут, той пое дълбоко въздух. Пръстите му бяха само на сантиметри от ножа, затъкнат в колана му.

Беше време да съобщи новината на Чарли и Мелиса.

Меденият им месец беше приключил.