Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (54)

Глава 51

Шериф Дик Инзли имаше външността, гласа и маниерите — а и цялостното излъчване — на ветеран, но периодът от двайсет и една години от последното убийство в града му беше дълъг. Сара буквално можеше да види как се въртят колелцата в главата му, докато вървеше към патрулната си кола, за да извади куфарчето за събиране на доказателства.

Сара го придружи и спокойно го убеди, че първото, което трябва да направи, е да й покаже трупа.

Тръгнаха към езерото по стръмна и криволичеща надолу пътечка с няколко импровизирани парапета от въже тук-там.

— Почти стигнахме — обяви Инзли, който вървеше напред.

Сара имаше странен навик — по-скоро игра на въображението.

Всеки път, когато се озоваваше на местопрестъпление с труп, в представата й веднага изникваше вестникарско заглавие за убийството — как би изглеждало то в местния ежедневник. Не можеше да го потисне; съзнанието й действаше само. Това беше рефлекс. Винаги го беше смятала за странен. Вероятно точно по тази причина не беше казала на никого за него.

След още стотина метра пътеката свърши до водата в едно от извитите заливчета — сълза, — които офицер Нол беше описал. Тъй като заливът беше обрасъл от всички страни с храсти, останалата част от езерото почти не се виждаше. Джон О’Хара беше разполагал със свое местенце за риболов. Бил е съвсем сам.

Докато е престанал да бъде сам.

Едрото му тяло беше проснато на земята с разперени ръце и крака. Изглеждаше така, сякаш беше правил снежен ангел. Но нямаше сняг: вместо това всичко под него беше в кръв. Страшно много кръв. Един изстрел в гърдите и един право в главата.

Той беше истинско копие на снимките, които Сара беше видяла по време на първия брифинг в Куонтико.

Добре, убиецът на Джон О’Хара беше последователен. Показваше перверзно постоянство. Едно и също име на жертвите, екзекуция в един и същ стил при всяко убийство.

— Боже, как ще кажа на Марша? — промърмори Инзли под носа си, сякаш току-що се беше сетил, че има да свърши още нещо, свързано с убийството.

Да съобщи новината на съпругата на О’Хара.

Сара примигна, когато в главата й изникна заглавието в „Кандъл Лейк Газет“ или както там се казваше местният вестник.

ТЪЖНА СЦЕНА ПРИ СЪЛЗИТЕ.