Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Втори меден месец (5)

Глава 2

В началото Аби не беше много сигурна как трябва да възприеме това. Застанала гола до Итън в голямата баня, тя сложи ръка на хълбока си, сякаш да каже: Шегуваш се, нали? Секс в сауна?

Итън избра точния начин да я насочи.

— Приеми го като занимание по йога — каза той. — Само че ще е още по-хубаво.

Насочването до голяма степен я убеди. Аби много обичаше часовете си по йога в Манхатън. Нямаше нещо, което да я накара да се почувства по-добре след дълъг работен ден.

Освен това може би. Да, носеше голям потенциал. Нещо, за което можеха да се кикотят години наред, истинско паметно преживяване от медения месец. Или най-малкото беше страхотна възможност за изгаряне на калории.

— След теб, скъпа моя — заяви Итън и отвори вратата на сауната с шеговита галантност.

Губернаторският клуб беше прочут с внушителните си бани, оборудвани с мраморни душкабини с шест глави и японски вани.

Итън грижливо покри пейката пред стената в дъното с хавлия. Аби легна, а той увеличи температурата и плисна малко вода върху вулканичните камъни в ъгъла. Сауната се изпълни с пара.

Коленичи върху кедровата настилка пред Аби и протегна ръка към кофичката с лед. Малко любовна игра нямаше да навреди.

Сложи кубче лед между устните си, наведе се напред и започна бавно да обхожда тялото й с уста. Ледчето едва докосваше кожата й от страничната част на шията, през извивката на гърдите и надолу чак до пръстите на краката й, които сега се свиваха от удоволствие.

— Това е… прекрасно — прошепна Аби със затворени очи.

В момента усещаше горещината в сауната с пълна сила, потта започваше да излиза от порите й. Беше толкова вълнуващо. Цялата беше мокра.

— Искам те в мен — промълви тя.

Но щом отвори очи, Абигейл изведнъж подскочи от пейката. Беше се втренчила ужасено над рамото на Итън.

— Какво? — попита той.

— Там има някой! Итън, видях човек.

Итън се обърна и погледна към вратата и стъкленото прозорче в нея с размери почти с големината на документ за самоличност. Той не видя нищо — или никого.

— Сигурна ли си? — попита.

Аби кимна.

— Сигурна съм. Някой мина оттам. Сигурна съм.

— Мъж ли беше, или жена?

— Не мога да кажа.

— Вероятно е била камериерката — предположи Итън.

— Но ние не сме махнали табелката „Не безпокойте“ от вратата.

— Сигурен съм, че първо е почукала, но не сме я чули — той се усмихна. — Като се има предвид от колко време стои там тази табелка, може да се е зачудила дали сме живи.

Аби леко се поуспокои. Вероятно Итън беше прав. И все пак…

— Може ли да провериш за всеки случай? — помоли тя.

— Разбира се — отвърна той. Шеговито вдигна кофичката за лед и я сложи пред слабините си. — Как изглеждам?

— Много смешно — скастри го Абигейл и леко се усмихна.

Подаде му хавлията от пейката.

— Връщам се след секунда — уведоми я той и уви кърпата около кръста си.

Стисна дръжката на вратата и я дръпна към себе си. Не стана.

— Заяла е. Аби, не може да се отвори.