Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (99)

98.

Съдиите все още не бяха облечени и всички ни погледнаха. Фред спокойно каза:

— Кени, Ланс, трябва да се видим за малко.

Кени Оуен закопчаваше ризата си на черни и бели райета. Той вдигна крак на една пейка и се зае да връзва маратонката си.

— Навън — продължи Фред. — Веднага.

Лицето на Ланс Рихтър пребледня под слънчевия му загар, но той и Кени Оуен излязоха и Фред затвори вратата зад гърба им. Петимата образувахме малка групичка на десетина метра от съблекалнята на съдиите. Фред започна:

— Няма лесен начин да направим това. Има само труден и още по-труден начин.

— За какво говориш, Фред? — попита Оуен, като се преструваше на глупак и се справяше доста добре.

— Имаме цялото ви отвратително уреждане на мача на запис, жалки задници такива. Джак, покажи им снимките от „Бевърли Хилс“.

Бях разпечатал отделни кадри от видеозаписа на срещата на Оуен и Рихтър с Антъни Марзуло и ги носех в един плик. Извадих снимките, подредих ги и сложих най-важния кадър отгоре.

Рихтър видя снимката, на която двамата с Оуен държаха пачки пари и седяха на една масичка за кафе срещу капото на мафията от Чикаго. Усетих миризма на урина и забелязах, че панталоните на Рихтър са мокри отпред.

— Нямах друг избор — промълви той. — Трябваше да подкрепя Кени или да изгубя работата си.

— Бъзльо — изръмжа Оуен.

— Не си губи времето да ми говориш глупости, Рихтър — продължи Фред. — И без това не ми пука защо си го направил.

— Това беше първият път — каза Оуен. — Имай сърце, Фред. В тази професия не се изкарват пари.

— Кен. Не чу ли, когато ти казах, че имаме всичко на запис? Марзуло казва: „Както обикновено, това е двайсет процента аванс“. А сега слушайте. Нюман и Дикс са в кабинета ми. Дикс иска да ви закара в пустинята и да ви застреля и двамата. И е в състояние да го направи. Нюман иска да се кандидатира за конгресмен. Той пък иска да ви арестува незабавно, което донякъде ще спаси репутацията на националната футболна лига — но ще съсипе играта. Аз виждам нещата по друг начин, а моите колеги се доверяват на инстинктите ми. Затова, ако изобщо ви е останал някакъв мозък, ето с какви възможности разполагате. Слушайте ме внимателно.

Двамата съдии не откъсваха поглед от него и дори не мигваха, докато Фред продължи.

— План А. Връщате се в съблекалнята и казвате, че сте били на вечеря с някои от играчите, но не можете да кажете кои. Това е нарушение на правилника на лигата и наказанието е отнемане на съдийските ви права. А ето и План Б. Аз занасям нашия запис, на който се вижда как приемате подкуп от Марзуло, на председателя на комисията. Почтеността на професионалния футбол започва да се гледа под лупа. Проверяват се всички мачове, които сте свирили в жалкия си живот. Ще бъдете арестувани и обвинени в престъпно сдружаване, а историята за това ще влезе в националните новини още тази вечер и ще се върти с години. Фамилията Марзуло ще бъде обвинена в рекет, а вашият живот няма да струва и пукната пара — нито в затвора, нито навън. Честно казано, и в момента не бих заложил пукната пара на живота ви. Имате най-много три часа, за да изчезнете. Когато от фамилията Марзуло не ви видят на терена, веднага ще се разчуе. А когато мачът не тръгне натам, накъдето очакват те, вие сте довиждане. Не вярвам дори да открият телата ви.

Очите на Кени Оуен бяха широко отворени и влажни. Той преразказа това, което Фред му беше подал:

— Вечеряхме с няколко играчи, но не можем да кажем кои, защото те не са виновни. Беше глупаво от наша страна. Нарушихме правилата за една безплатна пържола. Моля ви, приемете оставките ни.

Фред им каза:

— Съберете си нещата от гардеробчетата и изчезвайте оттук, по дяволите. На бегом.

Десет минути по-късно Фред, Нюман и Дикс заведоха новите съдии в съблекалнята. Както предвиждаха специалистите, отборът на „Тайтънс“ смаза „Рейдърс“ с 52 на 21, с 14 точки повече от предварително уговорената разлика.

Занесох видеозаписа в офиса на Private и го заключих в сейфа, където държахме и много други тайни. Ако Фред някога имаше нужда от него, щях да му го дам.

Но оставих снимките на Спано, Марзуло и съдиите в джоба си. Беше ми хрумнала една хитра идея. Но все още не можех да я споделя с никого.