Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (96)

95.

Вече минаваше полунощ, когато най-сетне пристигнах в къщата на Колийн. Бях изтощен и имах нужда Колийн да сложи хладната си ръка на челото ми. Исках да послушам мелодичния й ирландски глас и да заспя, прегърнал тялото й.

Тя дойде да ми отвори по къса нощница и миниатюрни бикини. Косата й беше хлабаво хваната на тила. Ухаеше великолепно — като роза, поръсена със захар.

— Съжалявам, но странноприемницата е затворена — каза ми тя. — Малко по-надолу има мотел „Дейс Ин“.

— Трябваше да се обадя предварително, Колийн.

— Влизай, Джак.

Тя се надигна на пръсти, за да ме целуне. После пристъпи към мен и притисна хълбоците си в тялото ми за няколко секунди — колкото ми трябваше, за да получа ерекция. Колийн ме погали отпред по панталона, после ме хвана за ръка и ме заведе в спалнята си. През завесите се процеждаше лунна светлина, когато тя обу чифт обувки с високи токчета.

— Искаш ли да погледаме телевизия? — попита ме тя. — Или нещо друго?

— Какво дават? — казах аз и се ухилих.

Колийн също.