Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

21.

Това не беше истински сън, нали така? По-скоро приличаше на война, на която отивах всяка вечер, а на сутринта експлозията ме връщаше в реалността.

Този път в съня си тичах през горящото бойно поле, в ръцете ми беше Колийн, а по обувките ми се плискаше кръв. Сърцето ми се удряше в гърдите, когато тя каза: „Спаси ме, Джак. Аз съм майката на децата ти“.

Гръмотевичната експлозия на снарядите ме събори на земята. Очите ми рязко се отвориха и за миг останах със силното усещане, че все още се намирам на бойното поле на последния си ден в Афганистан.

Спомнях си почти всичко оттогава, но липсваше нещо съдбоносно — в паметта ми имаше някаква празнина от момента, в който хеликоптерът беше свален и аз бях загинал.

Бях скрил липсващия спомен толкова надълбоко в подсъзнанието си, че все едно беше под земята. Трябваше да го изровя. Трябваше да науча истината за този ден. Ако можех да си спомня, може би най-сетне щях да си върна съня.

Все още се опитвах да уловя нишките на съня и спомена, когато мобилният ми телефон започна да вибрира на нощното шкафче.

Погледнах екрана и видях, че на него пише „непознат номер“. Оставих телефона на шкафчето, скочих от леглото и включих охранителните монитори в къщата.

Огледах шестте екрана, но не видях нищо необичайно, затова ги оставих и проверих лично терена около къщата. Колите се носеха по крайбрежната магистрала, която минаваше недалеч от портала на двора. Между моята къща и съседите ми от двете страни имаше високи огради. Зад къщата ми беше пустият плаж.

Бях съвсем сам.

Телефонът най-сетне спря да звъни. През прозорците се процеждаше светлина, а Тихият океан гърмеше зад прозореца на спалнята ми.

Това беше къщата, която бях купил заедно с Джъстин.

И като стана дума за спомени, които те преследват, сякаш все още виждах Джъстин в тази стая — тъмната й коса беше разпръсната по възглавницата, а в очите й се четеше любов. И знаете ли какво? Аз я гледах по същия начин.

Взех душ, облякох си спортни панталони и синя риза с английска яка и телефонът започна да звъни отново. Занесох проклетото нещо до масата в трапезарията, която използвах вместо бюро, и го вдигнах.

— Мъртъв си — каза механичният глас.

— Все още не — отговорих аз.

После си направих много силно кафе и прекарах следващия час и половина в телефонни разговори и потвърждения на срещи.

Когато се срещнах с Дел Рио на летището в Санта Моника, вече беше почти десет часът.

Време за полет.