Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (5)

4.

Джъстин Смит беше елегантна, сериозна, блестящо образована брюнетка на трийсет и няколко години. По специалност беше психоаналитик, но работеше като профайлър и беше вторият човек след Джак Морган в Private. Клиентите й вярваха почти толкова, колкото на Джак. Освен това я обожаваха.

Тази вечер тя беше излязла на вечеря с окръжния прокурор на Лос Анджелис, Боби Петино. Боби беше най-добрият й приятел, а освен това й беше любовник. Беше родом от Ню Йорк, познавач на италианската кухня. Бе изненадал Джъстин, като я беше взел от работа и я беше откарал в едно от любимите им места — „Джорджо Балди“ в Санта Моника.

Ресторантът беше семейна собственост, уютен и с неформална обстановка. На масите бяха запалени свещи, бяха разположени нагъсто и създаваха приятна интимност. Няколко от клиентите бяха истински знаменитости, но очите на Боби не се откъсваха от Джъстин. Дори когато влязоха Джони Деп и Дензъл Уошингтън, като се смееха и шегуваха помежду си, все едно животът им беше истинска комедия.

Боби чукна чашата си в нейната, когато Джорджо им донесе димящата, домашно приготвена паста. Сякаш в ресторанта нямаше никого другиго, освен тях.

— Знаеш ли? — каза Джъстин. — Обичам изненадите, когато обръщат хода на някой особено ужасен ден. Това беше страхотно. Благодаря ти.

— Ако само работиш, няма кога да бъдеш щастлива — отговори той. — А това не е позволено.

— Значи вече мога да го кажа официално. Ужасният ден остана в миналото. Помагах на колегите от офиса в Сан Диего с един гаден случай, но стига толкова за днес. Ура!

Джъстин се усмихна, но Боби сякаш отбягна погледа й. Все едно имаше нещо, което не искаше да й каже. Обикновено лесно четяха мислите си, но точно сега Джъстин не можеше да разбере какво става.

— Какво има? Моля те. Не ме карай да отгатвам.

— Обади ми се началникът на полицията. Заклевам се, че исках да ти кажа след вечеря. Убили са още една ученичка. Току-що са я намерили.

Мислите на Джъстин препуснаха неконтролируемо. Бутна чашата си и виното се разля по масата, но тя не реагира. Блясъкът в очите й помръкна, когато мислите й се върнаха към най-лошите дни от близкото минало.

Заредиха се образи от моргата: тийнейджърки, които бяха убити през последните две години. Горките момичета бяха ученички в гимназията и живееха в Лос Анджелис, но повечето бяха родом от предградията в източната част на града. Последното убито момиче беше намерено преди малко повече от месец.

Полицията и медиите бяха обърнали толкова много внимание на този случай, че Джъстин почти беше повярвала, че убиецът се е оттеглил или дори се е отказал. Може би вече беше в затвора. Или беше умрял. Това щеше да бъде хубаво, нали?

Но сега Боби беше разбил тази илюзия, както и поне още една — за продължението на вечерта и възможностите за тях двамата, които си беше представяла.