Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (107)

106.

Джъстин въздъхна и завъртя стола си към прозореца, с гръб към Сай. После наведе глава и напрегнато заговори на Петино.

— Боби, Сай казва, че не можем да изключим ДНК на Рудолф Крокър от пробата. Това означава, че може би е бил един от психопатите, които са отвлекли Уенди Борман.

— Да, Боб — продължи Джъстин по телефона. — Пробата е замърсена, но Крокър е включен като една от множество възможности…

— Да, точно така. Крокър е един от множество вероятни извършители, така че ми трябва съдебна заповед за обиск…

— Сериозно ли говориш? Трябва само да вляза в апартамента му за една секунда и да му взема четката за зъби…

— Благодаря ти за отделеното време, Боб. Благодаря ти, за това, че не направи нищо! Каквото и да стане, ти си виновен.

Джъстин тресна слушалката, завъртя се и каза на Сай:

— Казва, че дори да извие ръката на някой съдия, доказателствата няма да бъдат приети от съда. Но в момента аз не се тревожа за процеса. Не, аз искам да спра този изрод, преди да убие още някого тази вечер.

Телефонът на Сай звънна.

Той му хвърли един поглед и каза на Джъстин:

— Ще бъда долу, ако ти потрябвам.

Сай се спусна по стълбите до лабораторията в подземието. Откри Мо-бот в нейния кабинет, който приличаше на друидска пещера. Ароматните пръчици не спираха да горят. На Сай му миришеха на парфюмирани боклуци.

Мо не вдигна очи от компютъра си, но каза:

— Злокобния е откраднал прякор и е изпратил есемес до мишената.

Сай издърпа стол до бюрото на Мо и се вторачи в екрана. Шпионската програма, която бяха написали, беше ужасно добра. Беше в състояние безжично да прониква във всички обаждания, след като изходящият номер е заразен с нея, но освен това записваше и текстовите съобщения.

— Подчертай Злокобния и Лейди Ди — каза Сай. — Ще ни бъде по-лесно да ги следим.

Той свали мобилния си телефон от колана и се обади на Джак.

— Злокобния си бъбри с мишената — съобщи му той. — Копеленцето използва прякора „Лулу218“. Текстовото съобщение до мишената гласи: „ще се видим след училище“. Не пише къде.

Сай се обърна към Мо:

— Можеш ли да определиш по-точно местоположението на Злокобния?… Джак, той е в западната част на Холивуд. В момента не мога да ти кажа повече от това. Ще продължим да следим сигнала, докато го локализираме по-прецизно.

— Не можете ли да го проследите? — попита Джак.

— Не — отвърна Сай. — Не можем да прихванем обаждането, а горкото момиче ще умре, преди ченгетата да се сдобият със съдебна заповед.

— Работя по въпроса! — почти изкрещя Джак.

— Добре — каза Сай. — Продължаваме да действаме.

Той прекъсна връзката и отново се обърна към Мо:

— Изпрати есемес на Лейди Ди.

— Опитах. Блокирани сме. Горкото агънце внимава. Момичето знае, че някъде навън броди убиец, така че пуска да влезе вълка, маскиран с прякора на приятелката й, но не пуска нас.