Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

110.

Джъстин здраво стисна облегалката с дясната си ръка, а телефона — с лявата, и изкрещя на Джак, за да надвика полицейските сирени:

— Аз съм с Нора Кронин! Намерихме микробуса на Крокър на една пресечка от супермаркет „Ралфс“! Микробусът е блокиран от патрулки… Джак, ще ти се обадя по-късно. Всичко може да свърши сега!

Нора натисна спирачките направо на улицата и двете с Джъстин изскочиха от патрулката. Към Нора се приближи единият от пет-шест униформени полицаи, събрани около микробуса.

— Ето какво стана, лейтенант. Той вече беше паркирал, когато го открихме. Веднага щом се приближихме към него, той вдигна ръце на главата си. Вратите са заключени и отказва да излезе.

— Отказва да излезе от микробуса?

— Точно така. Кой прави така? Сигурно е заключил нещо вътре. Може би наркотици. Или открадната електроника. Или оръжие. Във всеки случай никъде не може да мръдне.

Джъстин погледна през предното стъкло на микробуса и видя млад бял мъж с очила с телени рамки. Той отвърна на погледа й с необяснимо спокойствие.

Мъжът определено беше Крокър, жестокият кучи син и психопат. Джъстин позна лицето му от дневника на випуска, както и от посещението си в бар „Уиски Блу“. През последните две години на всеки няколко месеца той беше примамвал и убивал млади жени, които се бяха хващали на измислиците на неговия партньор и на него самия.

Джъстин знаеше както имената на всичките му тринайсет жертви, така и подробности от техния обещаващ, насила прекъснат и твърде кратък живот.

Тя ненавиждаше Крокър. Но освен това се страхуваше. Защото нито тя, нито полицейското управление на Лос Анджелис разполагаха с нещо по-съществено срещу него, с изключение на идентификация отпреди пет години, направена от непълнолетна, която може би дори нямаше да се съгласи да свидетелства пред съда.

Джъстин внимателно пристъпи напред, докато не се приближи достатъчно до Крокър, за да види, че ноздрите му бяха пребледнели, веждите му бяха повдигнати, а на лицето му имаше усмивка. Изглеждаше така, сякаш беше развълнуван и просто предизвикваше някой да го застреля.

Какво беше това? Опит за самоубийство, като използва някой полицай? Нямаше да стане така.

Изобщо нямаше да стане така!

Джъстин се върна в колата на Нора и взе полицейската й палка от таблото. После се върна до мястото, където Нора държеше пистолета си с две ръце, насочен към Крокър, през затворения прозорец на шофьорското място.

— Излез от колата! — извика отново Нора на Крокър. — За последен път ти казвам! Излез! Дръж ръцете си така, че да ги виждам!

— Не съм въоръжен! — извика в отговор Крокър. — Наистина не мога да повярвам, че ще ме застреляш!

Джъстин осъзнаваше, че се е оставила на гнева, но не й пукаше. Тя рязко замахна с палката надолу и настрани от тялото си — шумът беше като от зареждане на пушка-помпа. Тежката метална пръчка с дължина петнайсет сантиметра се превърна в палка, дълга четирийсет сантиметра.

— Отдръпни се, Нора — каза Джъстин.

После замахна с палката, все едно беше бейзболна бухалка, и я стовари в прозореца на микробуса. Крокър се наведе, но беше късно. Стъклото се строши.

Джъстин замахна за втори път и отново удари стъклото. Нора я изгледа с отворена уста, после пъхна ръката си през счупения прозорец и отключи вратата отвътре. Прибра пистолета си в кобура, измъкна Крокър навън и го блъсна на асфалта.

Когато кльощавият млад мъж падна на земята, всички наоколо извадиха пистолетите си.

— Легни по корем, ръцете на главата! — излая Нора.

По лицето на Крокър се стичаше кръв.

Джъстин усети внезапен страх. Ако беше сгрешила за Крокър, щеше да има съдебни процеси, при това от най-големите. Крокър щеше да съди полицията за погрешен арест, полицейско насилие, атака срещу него самия и движимата му собственост. В същото време щеше да съди и лично нея, а тъй като тя не беше богата, щеше да съди Private.

Но точно в този момент това нямаше никакво значение. Нищо друго нямаше значение, освен факта, че хладнокръвният убиец беше проснат на асфалта.

— Рудолф Крокър, арестуван си за възпрепятстване на полицията — каза Нора.

— Нищо не съм възпрепятствал. Аз си седях в колата и си гледах работата.

— Остави това за съдията — каза Нора.

— Леле, как ще се изложите — каза Крокър.