Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Детективска агенция Private (11)

10.

Излязох от спалнята. Колийн седеше до кухненската маса с гръб към мен, приведена над лаптопа си, на който се подготвяше за теста за американско гражданство. Вече беше пресушила чашата си с чай. Да, това наистина беше хубаво място.

Отместих дългата, тъмна, красива плитка от врата й, за да я целуна. Тя се обърна, затвори теменужено сините си очи и вдигна лицето си към мен. Отново я целунах. Обичах да целувам Колийн Молой и никога нямаше да ми омръзне да го правя.

Но дали обичах самата Колийн? Дали наистина я обичах? Понякога бях сигурен, че е така. Но после започвах да се питам дали изобщо мога да обичам някого, наистина. Или бях твърде саможив, твърде наранен и изтормозен от баща си?

— Можеше да поспиш още един час за красота, младежо — каза ми тя.

В гласа й се усещаше мелодичен ирландски акцент, от лицето й се излъчваше келтска руменина, а кожата й ухаеше на розова вода.

— Ще закъснея за делова среща на кафе с Фрескоу — началникът на полицията.

Отново целунах Колийн, после занесох чашата й до умивалника. Изплакнах я с гореща вода и отново я напълних от чайника. Все още не бях успял да забравя за убийството. Но се налагаше да го направя.

— Внимавай някой да не те тресне пет-шест-седем пъти — каза ми тя.

— И защо ще го направи?

— Защото стоиш гол като пушка и ми разправяш, че трябва да ходиш на работа.

Аз се засмях и Колийн най-сетне се изправи в прегръдките ми и сложи малките си ръце на задника ми. Опитах се да се измъкна.

— Ще сложа райбера — каза ми тя и ме стисна. — Сериозно, Джак.

Вече беше успяла да ми го вдигне. Как го постигаше? От нула до кокал — за пет секунди.

— Ти си вещица — казах и дръпнах халата й от раменете.

После я вдигнах на ръце, така че да обвие бедра около кръста ми, и притиснах гърба й към хладилника. Тя изпищя, когато усети допира на студения метал.

Веднъж Колийн ми беше казала един виц: „Какво е любовна игра за ирландеца?“. Сега аз й казах отговора на вица:

— Приготви се, скъпа.

Тя рязко си пое въздух, после двамата задишахме учестено, докато оскъдното съдържание на хладилника дрънчеше и подскачаше в ритъма на движенията ни.

— Съжалявам, че ще закъснееш заради мен — каза ми тя, когато свършихме.

Сладката й усмивка подсказваше, че изобщо не съжалява. Плеснах я по дупето и отговорих:

— Стига ти да не закъснееш заради мен.

Оставих я под горещия душ, с румени бузи, докато си тананикаше едно старо рок парче, което много обичаше: „Come on, Eileen“.

Включих сота, заключих вратата и изтичах надолу по стълбите. Всъщност се оказа доста приятно да те треснат пет-шест-седем пъти. Но сега наистина трябваше да ходя на работа.