Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-72-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4564

История

  1. — Добавяне

84.

Светлините на рецепцията на рехабилитационната клиника примигнаха и светнаха отново, а белият им блясък направо ме заслепи.

Огледах се и видях, че стените са се напукали като яйчени черупки, а килимът е посипан с мазилка и натрошено стъкло. Сякаш бях едновременно в „Сини небеса“ и в Афганистан, а в главата ми продължаваха да се изливат спомени — като бензин, който изтича по твърдата спечена земя на пустинята.

Към мен тичаха мъже — фосфоресциращи зелени силуети на фона на черната нощ. Оставих Дани Йънг на земята, а после…

В паметта ми се отвори бездънната яма.

В единия момент бях там.

В следващия вече ме нямаше.

Бях умрял — и се бях върнал към живота. Но нямах представа как и защо.

Усетих силен, болезнен натиск върху гръдния си кош, а пред очите ми беше Рик дел Рио.

— Джак, копеле мръсно…

Той не знаеше, че съм оставил Джеф Албърт да умре.

Той не знаеше това. И аз не го знаех. Бях изгубил съзнание и халюцинирах, че съм в някакъв бар. Бях ударил Рик в лицето. И сега, като пропадах в ямата на собствената си памет, право към изгарящия ужас, си го спомнях за пръв път.

Всичко, което вярвах за себе си, се стопяваше пред лицето на тази ужасяваща истина.

Бях изоставил един от другарите си. Бях му обещал, че ще се върна да го взема, но го бях изоставил.

Искаше ми се Рик да не ме беше върнал към живота.

Искаше ми се да бях останал мъртъв…

Един глас ми извика:

— Джак! Джак, добре ли си?

Рик? Къде съм, по дяволите?

Вторачих се в мъжа с посивяла коса, който се беше надвесил над мен.

Кой беше той? Откъде знаеше как се казвам?

— Аз съм Брендън Макгинти, терапевтът на Томи. Ти стенеше от болка. Ранен ли си?

— Аз съм… добре. Просто…

Опитах се да се изправя и доктор Макгинти протегна ръка, за да ми помогне. Стиснах ръката му и се издърпах на крака. Покрай нас бързаха хора, по двойки и на малки групички.

Макгинти ми заговори с успокоителен глас:

— Всичко ще бъде наред. Ще повикам доктор да те прегледа, Джак.

— Не, нищо ми няма. Наистина нищо ми няма.

— Томи, трябва да отложим нашата среща — каза Макгинти. — Ще се уговорим нещо за друг път.

Вдигнах поглед и видях, че брат ми стоеше само на няколко крачки от нас.

— Няма нужда, дявол да го вземе — каза той. — Нищо няма да отлагаме. Джак е минавал през огнени бури на тъмната страна на луната. Едно малко земетресение няма да го изплаши. Нали така, Джако?

Искаше ми се да се кача в ламборгинито и да натисна педала на газта до края.

Искаше ми се да карам, докато не заспя на волана.

Искаше ми се да направя всичко по силите си, за да избягам от чувството за вина и непоносимата болка на откритието, което бях направил току-що.

Бях изнесъл от един горящ хеликоптер приятеля си, който беше мъртъв, а бях изоставил в него друг, жив човек.

— Нали си добре, брат ми? — попита ме Томи. — Какво толкова? И без това си дошъл. Ти си зает човек, нали така?

Бях толкова зашеметен, че почти не можех да говоря, но успях да кажа няколко думи.

— Добре, да го направим — казах аз.